Възможно ли е приказка на Братя Грим да разказва за смъртоносна епидемия

Братя Грим са едни от първите творци, посветили живота си в събиране на народни предания. Двамата германци обикалят из разпокъсаните тогава немски държавици и записват фантастичните истории, които майките са научили от своите майки. Така те не само успяват да съхранят множество приказки в тяхната автентична форма, но и въвеждат нов литературен жанр.

Много от приказките на Братя Грим са преработени от съвременните издателства, тъй като оригиналите са прекалено мрачни за съвременната детска аудитория. Оказва се обаче, че подобни „облагородявания“ на фолклорни истории са правени и в миналото. Така например легендата за Хамелнския ловец на плъхове, позната на много хора от трите и литературни адаптации (на Братя Грим, Гьоте и Робърт Браунинг) е преминала множество метаморфози, превръщащи една тъжна реална история в детска приказка.

Самата приказка разказва за алчните жители на немския град Хамелн, които искат да се отърват от множеството плъхове в селището на възможно най-ниска цена. Те пускат мълвата, че са готови да платят щедро на човека, който може да се справи с напастта от гризачи. На повика се отзовава странен мъж, облечен в ярък костюм, представящ се само като Цветния флейтист. Въпросният мистериозен мъж засвирва чудна мелодия на флейтата си и всички мишки и плъхове започват да следват омайващия музикант. Така той вкарва гризачите в течащата наблизо река, чиито води отнасят пакостниците на далеч.

Жителите на Хамелн обаче нарушават своето обещание и прогонват Цветния флейтист, без да му платят нито стотинка. Музикантът отправя заплаха, че целия град ще си плати за сторената злина. След няколко месеца, в една неделна утрин мистериозният мъж отново се появява в селището, този път облечен в ловни дрехи. Тъй като всички възрастни по това време са на църква, по улиците се разхождат само деца.

Флейтистът засвирва нова мелодия, която пленява умовете на останалите без надзор момчета и момичета. Музикантът отвежда децата до входа на пещера, а след това ги приканва да влязат вътре. След това музиката затихва, а отворът на пещерата се затваря зад гърба на последното дете. Свидетели на случката стават само трима малчугана, които имат физически особености. Първото момче е куцо и не успява на настигне останалите, второто е глухо и не чува омайната мелодия, а третото не вижда и се залутва по време на фаталната разходка. Именно тези три деца разказват на опечалените възрастни за станалото.

И макар приказката сама по себе си да е странна и с мрачен привкус, легендата крие в себе си още по-зловеща история. В по-ранните версии изобщо не се споменава за плъхове, а само за изчезване на деца. Най-старото сведение за събитието е мемориален витраж от началото на 14-ти век, намиращ се в една от църквите в града. На него е изобразен облечен в ярки цветове музикант, който отвежда към горите няколко момчета в бели ризи.

За съжаление учените на са наясно какво е трагичното събитие упоменато във витража и базираната на него легенда. Това отчасти се дължи на факта, че стъклената картина е унищожена по време на Тридесетгодишната война. До наши дни са оцелели само описания на артефакта. Все пак историците имат няколко предположения относно реалната трагедия, застигнала Хамелн.

Първата версия гласи, че изображението е създадено в памет на разразила се епидемия. Според привържениците на тази теория флейтистът е персонификация на Смъртта. Познати са и други картини от Средновековието, на които Косача е изобразен като музикант. Ако това е вярно, витражът е създаден като мрачно възпоменание на децата, загинали от разразила се зараза. През 13-ти век животът на най-малките е застрашен от множество болести, за които днес има имунизации и адекватни лекарства, но тогава са били способни за заличат цели поколения.

Втората теория гласи, че легендата е създадена от хора, станали жертва на особено неплодородни години. В миналото понякога родителите са толкова гладни, че трябва да изоставят рожбите си в пустошта, за да оцелеят. Колкото и невероятно да звучи днес, преди няколкостотин години животът на възрастните се е счита за по-важен от този на малчуганите, тъй като индивидите в разцвета на силите си могат да се грижат за домакинството и да набавят храна. Подобно „намаляване на гърлата за хранене“ е упоменато и в „Хензел и Гретел“.

Последната теория, подкрепяна от най-малко души е, че малчуганите стават жертва на така наречения Детски кръстоносен поход. Това спорно и не дотам доказано събитие представлява миграция на близо 50 000 деца към Светите земи. Групата е водена от младеж, вдъхновен от „божествено видение“. Както може да се очаква, повечето участници така и не стигат до пристанището в Генуа, откъдето трябвало да отплават за Близкия изток. И макар историците да се съмняват, че редиците на похода са съставени единствено от малолетни и непълнолетни, това събитие оставя своя грозен отпечатък в европейската история.

Редактор: Георги Динев