Възникването на отделенията за интензивно лечение

От 1931г. до 1952г.

Интензивното лечение в болниците е въведено постепенно на базата на натрупания опит в медицината, като окончателно този вид дейност в здравните заведения се появява в средата на 20-ти век. Преди това голямата заслуга е на американския лекар Харви Кушинг, който първи обръща внимание на системата от грижи в следоперативния период, издигайки ги на ново, по-високо ниво.

Кушинг е хирург, описван като много загрижен за състоянието на своите пациенти, но същевременно е много взискателен и строг с персонала, с който работи, като държи колегите си в състояние на голямо напрежение и стрес.

Системата на Кушинг

През април 1931 година Кушинг прави много продължителна и сложна операция по отстраняване на голямо туморно образувание в мозъка на своята пациентка, 31-годишната Ида Херсковиц в болница в Бостън. Ракът предизвиква силно главоболие и прогресивно разрушава зрението на болната. Кушинг извършва оперативната интервенция много прецизно и намесата му е успешна. По това време смъртността при подобен род лекарски намеси е изключително голяма – умират осем от десет оперирани.

Хирургът обръща голямо внимание на следоперативното лечение. Тъй като това става във времето преди употребата на антибиотиците, рискът от възникването на бактериална инфекция е висок. Кушинг стриктно спазва изискванията за стерилност по време на операцията, като същото изисква и от екипа си.

След това лично се ангажира с грижите на пациентката си, като следи за всички показатели, свързани с възстановяването – редовно измерва и записва промени в кръвното й налягане, въвежда системни изследвания, които също записва. Така ръководеното от него отделение, макар и да не прилича напълно на съвременните интензивни сектори, въвежда за първи път голяма част от мерките, които по-късно възприемат и неговите колеги.

Усилията му дават резултат и смъртността при тежките операции, каквато е и споменатата, е намалена до 8%. Системата на Кушинг за специализирана интензивна помощ е насочена към планираните операции, а по-късно тя се разширява и при травми и други заболявания, включвайки и спешните случаи.

Бьорн Ибсен и неговото решение за проблема в болница Блегдам

Бум на болни деца от полиомиелит са причината за обособяването на интензивно отделение от нов тип в болница Блегдам в Копенхаген.

През 1952 година в нея са приети стотици деца, които първоначално били с грипоподобни симптоми. Лекарите бързо разбират, че става въпрос за стотици случаи на заболели от полиомиелит. При по-сериозните състояния тази болест предизвиква парализа, поради която болните не могат да дишат. Много са трайните увреждания и смъртните случаи, дължащи се на затруднено дишане.

В датската болница постъпват стотици болни, а в нея има един-единствен механичен респираторен апарат, наричан още железен бял дроб. Това е устройство, подобно на ковчег, от което стърчи само главата на пациента. Създавайки вакуум в корпуса му, устройството въздейства на гръдния кош, за да се разширява. В лечебното заведение има и шест алтернативни вентилаторни системи, но и те не са достатъчно за големия брой приети пациенти.

Ситуацията е критична и главният лекар свиква спешна среща, за да се намери решение. Анестезиологът Бьорн Ибсен предлага въздухът да бъде вкарван с тръба директно в белия дроб. Това е техника, която вече се използва при операциите, но при нея болните са под пълна упойка. Опасенията са, че този способ за дълъг период няма да може да се приложи успешно.

Ибсен предлага да се използва немного популярната тогава техника – трахеостомия. Чрез малък отвор под ларинкса се вкарва тръба директно в белия дроб. Към нея е прикрепена обикновена гумена тръба, която може да се изпомпва на ръка. В болницата идват и десетки доброволци, предимно студенти по медицина, които помагат за обдишването на пациентите. Стратегията на анестезиолога спасява живота на голяма част от постъпилите за лечение болни.

Иновацията в датската болница се възприема бързо от медиците в цял свят. Създават се интензивни и шокови отделения, в които болничните екипи обединяват усилията на лекари с различни специалности, медицински сестри и фармацевти.

Подобрява се оборудването, което включва все по-високотехнологични сонди, апарати за обдишване, сензори и монитори за проследяване на сърдечната дейност, съдържанието на кислород в кръвта, телесната температура и на други жизненоважни признаци.

Днес инвазивната терапия спасява живота на много болни, възвръщайки напълно тяхното здраве и пълноценен начин на живот.