Възникване и развитие на алергологията през 19-ти и 20-ти век

От 1859г. до 1982г.

Алергологията се обособява като отделен клон на медицината в началото на 20-ти век. "Кръстник" става австрийският педиатър Клеменс фон Пирке през 1906 г., използвайки гръцките думи друг/различен (алос) и дейност (ергос). Той пръв разбира, че понякога вещества или храни, които се смятат за безвредни, предизвикват защитна имунна реакция, защото се приемат за вредни от организма.

Алергиите са на шесто-седмо място сред здравословните проблеми за човечеството и засягат пряко над милиард от жителите на планетата. Основно се причиняват от прах (домашни акари), полени, ужилвания от насекоми, храни, лекарства, химични и козметични продукти, животни и влага.

Класически алергични реакции (кихане, хрема, кожни обриви, проблеми с очите, задух) са описани в много древни ръкописи на различни народи. Наименованието на астмата е дадено от древните елини, а буквалният превод е задъхване. Римският философ Лукреций находчиво забелязва – "добрата храна за едни е горчива отрова за други" – индийци, китайци и араби също имат такива констатации. Трябва обаче време, за да се осмисли натрупаната информация.

Приносът на Чарлз Блейкли и Клеманс Пирке

В началото на 19-ти век Джон Босток описва подробно симптомите на сенната хрема. В Англия те са познати, но не е ясна причината за болестта, която наричат лятна настинка. Някои медици на Острова смятат, че те се предизвикват от топлината, а други от озона във въздуха.

През 1859-а година Чарлз Блейкли страда от характерните кихания, сълзене и хрема, но разбира, че това не е настинка. Той установява, че поленовият прашец от цветовете е причината за здравословните му проблеми. Блейкли прави и първия алергичен тест, посипвайки малко количество цветен прашец върху открита рана на ръката си. Описвайки реакцията, той потвърждава алергенните свойства на полена. Така се слага началото на кожните тестове, които и днес се правят за установяването на същите здравословни проблеми чрез одраскване, убождане или подкожно инжектиране на пречистен алерген, след което се отчита реакцията на организма към него.

Австрийският педиатър Клеманс фон Пирке отбелязва, че пациентите, на които поставят ваксина срещу едра шарка, реагират тежко на втората доза. Той нарича това серумна болест, която обяснява с произведените от имунната система антитела към чуждите вещества, вкарани с ваксината. Това взаимодействие фон Пирке нарича алергия. През следващите години се установява, че това е в основата на редица здравословни проблеми като астма, сенна хрема, някои кожни проблеми и анафилакция. Последното е крайна реакция, която може да доведе и до смърт. Откритията на Пирке дават тласък за изграждането на специализирани клиники в цяла Европа и Америка, като започват и систематични експерименти за прилагането на имунотерапия. Австрийският лекар има голям принос за изясняването на механизма на имунната реакция. Тя може да доведе и до сенсабилизация (чувствителност), която да причини заболявания, включително и до завършващи с фатални последици.

Нови открития в средата на 20-ти век

След края на Втората световна война, с откриването на стероидните кортикостеориди (първият от тях е кортизонът), успяват да редуцират възпаленията при астматичните пристъпи. На тази основа се разработват антиалергенни продукти от небиологичен вид (например прах за пране). При етикирането на различни продукти започват да се включват предупреждения за риск от възникването на алергии.

През 1950-а г. са открити мастоцитите, които помагат за изясняването на имунния отговор на организма спрямо въздействието на алергените. Рейндерт Верхорст въвежда тестването на кожата с 10-кратни разреждания на екстракт от алергени. В През 1963-а г. са установени нови тела, изясняващи освобождаването на хистамин и произтичащата от това реакция. Това проправя пътя за лечението с антихистамини.

В средата на 70-те години на века Чарлз Мей открива нов метод за констатиране на хранителни алергии, наречен двойно сляпо плацебо-хранително предизвикателство (DBPCFC), което се превръща в стандарт при диагностиката на този вид заболявания. При него пациентите се захранват с малко количество храна, което впоследствие се увеличава, като се наблюдават реакциите. 

През 1982-а година шведът Бенгт Самуелсон получава нобелова награда по медицина и физиология за работата си върху левкотриените, пряко свързани с астмата и възпалителни реакцията спрямо алергени.

Идентифицирането на имуноглобулин Е (IgE) позволява на изследователите да изяснят момента, в който започва отделянето на хистамина и отключването на алергията.

Когато някой има свръхчувствителност към антиген, например от фъстъци, организмът му произвежда специфично IgE антитяло. Нивата на IgE се установяват с кръвни проби. Определянето на нивата на IgE; EpiPen са определящи за лечението на анафилактичен шок.

В съвремието алергологията продължава да се развива като към традиционните методи на имунотерапия, лечение с антихистамини, бета-2 симпатомиметици, кортикостероиди и други, се прибавят хомеопатични препарати, средства от традиционната китайска медицина и кинезитерапия.