Възникване и развитие на лапароскопската хирургия

От 1929г. до 2001г.

Лапароскопската хирургия изминава труден път до утвърждаването и дълги години не се възприема положително от голяма част от медицинската общност. Днес този метод е широко разпространен, а лекари и пациенти оценяват високо качеството на терапията и следоперативното възстановяване. За утвърждаването на тази практика способства развитието на технологиите и медицинската наука през втората половина на ХХ век. При нея няма голям разрез, а оперативното поле се наблюдава посредством ендоскопска апаратура.

Филип Бозини изработва първия цистоскоп през 1805 г., който е неудобна система от свещи и огледала. Уредът никога не се използва при хора, а само при опити с кучета. През 19-ти век хирурзите и интернистите извършват цистоскопия, проктоскопия, ларингоскопия и езофагогастроскопия. Немският хирург Георг Келинг използва цитоскоп през коремната стена, за да оцени псевдоперитунеума при кучета. Техниката нарича цилоископия и я прилага и при хора, като публикува резултатите си през 1910-а. С това си навлича остри критики от колегите си. Шведът Кристиян Якоби е кръстник на утвърждаващия се метод и го нарича лапароскопия – от гръцките думи кухина (лапара) и виждам (скопия).

Приносът на д-р Хайнц Калк

През 1929 г. немският гастроентеролог Хайнц Калк прави много добър лапароскоп с подобрени лещи и добър визуален обхват. Благодарение на това става много добър диагностик, включително въвежда и безопасна технология за лапароскопска чернодробна биопсия. Всичко това му носи впоследствие прозвището бащата на лапароскопията. През 30-те години методът е въведен и в САЩ от Джон Рудок, но се използва основно при изследвания. Първото хирургическо приложение намира швейцарецът Бош, който извършва лапароскопска стерилизация чрез електрокоагуация на фалопиевите тръби.

Бавният темп на развитие на ендоскопската и лапароскопската хирургия се обяснява с ограниченията в технологиите и недоверието на медиците към възможностите на метода. Той се използва много ограничено, предимно в гинекологията, а в някои страни, например в Германия (в периода 1955-1961 г.), се забранявана. Именно от тази страна обаче започва усъвършенстването и популяризирането му през 70-те години на ХХ век.

Гинекологът Курт Семм от Кил прави много технически открития, включва нови устройства – автоматизиран инсуфлатор, смукателен иригатор, безопасна електрокоугалаторна апаратура и т.н. През 1983-а той извършва първата лапароскопска операция на апендикс, която обаче не му донася признание, а само критики. Три години по-късно Ерих Мухе представя работата си по ендоскопско отстраняване на жлъчен мехур на конгреса на Германския съюз на хирурзите, но също е отхвърлен от колегията.

От включването на видеокамерата до лапароскопските роботи

През 70-те години се прави и още една решителна крачка напред, в утвърждаването на лапароскопските методи. В САЩ лапароскопският окуляр е свързан с видеокамера и с монитор. Първоначално, заради ниската разделителна способност, образът на оперативното поле не е много ясен. Тази практика се възприема добре, както от американските, така и от европейските хирурзи, а термина минимално инвазивна хирургия въвежда английският уролог Джон Уикър.

През 90-те години все повече са медиците, които оценяват високо новите възможности, а лапароскопията успешно се прилага в гинекологията, коремната хирургия, урологията, завладявайки все по-голям дял от хирургическите дейности.

Съдовата хирургия също е преобразена по това време. Лапароскопски се поставят стендове, извършва се лечение на аневризма на аортата и ред други оперативни дейности.

В края на миналия век се появяват и първите лапароскопски роботи. Първата такава система „Езоп“ се използва в Калифорния. По-късно се тестват още модели. Един от тях – „Да Винчи“ – е въведен в Европа през 1997 година, а през 2000-а е факт единствената роботизирана лапароскопска система, одобрена за търговската мрежа.

Предимствата на тази апаратура са възможностите, които дава на медицинските екипи, за да извършват операции, иначе достъпни само за най-опитните лекари, обучени да работят по този метод. В основата на популярността на този вид хирургия са малките разрези, които гарантират по-ниската болезненост и бързото възстановяване на пациента.

Първите лапароскопски операции в България са направени в началото на 90-те години на ХХ век. Те са дело на проф. Тома Пожарлиев и доц. Красимир Василев. Двамата извършват отстраняването на жлъчен мехур по ендоскопски начин, като разликата между двете операции е един ден. Много болници в страната вече ползват такава апаратура, като някои от тях разполагат и с роботизираната система "Да Винчи".