Възникване и развитие на пластичната хирургия в България до средата на 20 век

От 1895г. до 1947г.

Развитието на пластичната хирургия в България започва след Освобождението и възстановяването на българската държавност. Сведенията на първите лекари, станали пионери в тази област, са твърде оскъдни.

Един от първите лекари, за който има данни, че е правил пластични операции, е д-р Иван Кожухаров (1867-1958 г.). Той завършва медицина в Австрия при прочутия Теодор Билрот. В България работи като хирург в Александровска болница, по-късно е главен лекар на Климентинската болница. Отваря свое лечебно заведение, в което се правят предимно оперативни интервенции.

В него бързо въвежда методи от световната практика, автор е на три публикации, посветени на пластичните операции. Частната му клиника е унищожена при бомбардировките през 1944-а и за съжаление, е унищожен целият му архив. Д-р Кожухаров работи заедно с д-р Асен Петров (1862–1920), който се счита за основоположник на споменатия вид оперативна дейност.

Приносът на д-р Асен Петров

Петров е роден в Плевен, завършва лицея "Свети Сава" в Букурещ, след което медицина в Монпелие, Франция. Специализира хирургия в Париж и Виена. В България започва професионалната си реализация в Александровската болница. Там работи с много свои колеги и студенти-медици, които по-късно стават известни лекари - д-р Иван Доганов, д-р Минко Софрониев, д-р Стоян Белинов, д-р Божирад Татарчев, д-р Иван Кожухаров, д-р Димитър Михайловски, д-р Иван Николиев, д-р Михаил Минев и много други.

Д-р Асен Петров има публикувани 94 научни труда, от които 15 са свързани с пластичната хирургия – три в областта на лицевата пластика, седем за костно-ставно възстановяване. Година след първото присаждане на кожа в света д-р Петров прави свободна кожна пластика по Тирш в България (1895 г.). Малко преди това извършва и реконструктивна ринопластика.

Асен Петров е редовен участник в три световни конгреса на хирурзите, като неговите доклади са високо оценени от колегите му в чужбина. Д-р Ото Хилдебранд от болница "Шарите" в Берлин цитира неговите доклади и го определя като един от най-опитните хирурзи в света. Д-р Петров е един от членовете на Върховния медицински съвет, който взема решение през септември 1917 г. да се открие Медицински факултет към Софийския университет. По време на войните ръководи военни болници.

Принос за развитието на българската хирургия има и чешкият академик Франтишек Буриан, който ръководи лекарски мисии по време на Балканската война. Той пише няколко труда на български и чешки, изнася доклади в София през 30-те години, а под неговото влияние наши хирурзи започват да прилагат по-широко методите на пластичната хирургия.

Доцент Никола Недков и основаването на катедрата по пластична хирургия

Никола Недков в (1897– 1955) е следващият български медик, който има най-съществен принос за развитието на този вид хирургична дейност в първия, най-ранен период от развитието й. Той е роден в Габрово, където завършва Априловската гимназия. Следва медицина в Берлин, специализира пластична хирургия в Германия. В България първоначално е военен лекар в Лом, а после е назначен в университетската кожна клиника през 1947-а.

Той става известен със своите пластики при трудно епителизиращи варикозни язви, големи механични увреждания предимно по капилициума, прилагайки свободната кожна пластика по Тирш и Реверден.

Никола Недков, вече доцент, става основател на катедрата по пластична хирургия в ИСУЛ (сега УМБАЛ "Царица Йоанна"). Автор е на две книги – "Естетичните дефекти и хирургичното им коригиране" и "Възстановителна хирургия на лицето".

Доц. д-р Недков пише: "Пластично-възстановителната хирургия обхваща цялото човешко тяло и е продължение на другите клонове на хирургията. Основната й цел е да се спаси живота на болния, без да се подчертава голямо внимание на външните форми, но лекарят е длъжен да има предвид и това..."

В средата на ХХ век в България пластично-възстановителната хирургия вече е обособена като отделен клон на хирургията, има добри специалисти и традиция, която ще се обогатява и развива в следващите години.