Възражения срещу делото на Уилям Харви

От 13.09.1628г. до 03.06.1657г.

Делото на Уилям Харви, свързано с откритието на кръвообращението предизвиква ожесточени възражения, както се е случвало с други големи дела в историята на медицината. Гневът на привържениците на медицинската догматика надминава ентусиазма на защитниците: стотици учени се заемат – разгневени, недоверчиви, раздразнени - да изтъкват неговите несъвършенства.

Противниците на Харви

Между противниците му изпъкват френският медик Примерозе, който публикува книга с намерение да разобличи измислиците и фалшивостта на опитите на Храви; Ги дьо Патен (1602-1672) е френски лекар, прочут с интелекта си, който също смята, че доктрината на английския лекар е: „парадоксална, безполезна, измислена, невъзможна, абсурдна и вредна“. Когато Харви две години по-късно публикува своя трактат и отива във Франция, където придружава граф Ленокс, Ги дьо Патен го нарича „циркулатор“ (от латински circulator значи шарлатанин).

Каспър Хофман отрича всички открития на Харви; Жан де ла Торе прави скандал за това, че надутият, но незначителен англичанин се заема да унищожи „вековни догми“ и толкова „чудесни дела“. Но най-свирепият и опасен, тъй като става дума за признат учен, е Риолан - професор по анатомия в Париж, който прави заключение, че ако схващанията на Харви биха могли да унищожат труда на Гален, то е защото природата се изменя. Гален не би могъл да сгреши.

Един шеговит отзвук от тези спорове се среща в „Мнимият болен“ на Молиер, в който д-р Диафорус говори за своя син, също лекар, и то с голямо удовлетворение: „Това, което най-много ми харесва в него, е, че следва примера ми и има сляпо доверие в мнението на древните учени, и никога не е пожелал да чуе доводите за предполагаеми открития в нашия век, що се отнася до кръвообращението и други подобни идеи...“

Допуска се обаче, че молиеровите атаки визират повече близките отношения на Харви със Стюартите, на които винаги е бил верен, отколкото специално смелите му открития.

Защитниците на английския учен

Други медици, напротив, подкрепят Харви, признавайки, че са покорени от точността и яснотата на експериментите му. Между тях са Нийлс Стенсън, французинът Раймон дьо Вийосанс, англичанинът Ричард Лоуер. Те посвещават на сърцето и големите кръвоносни съдове различни проучвания в същия дух на точност, който води Уилям, и в тях потвърждават находките на английския учен.

Усъвършенстването на техниката позволява сега по-бързо да се напредва в тези изследвания (инжектирането директно в кръвоносните съдове, което Леонардо да Винчи си представя, става достъпно за анатомите), както се разкриват най-фините разклонения на вените и артериите.

Противоречивият и винаги раздухван шум, предизвикан от разпространението на „За движението на кръвта в сърцето“ издаден през 1628 година, не отслабва. В собствената си страна Харви е обвинен в неблагоразумие за това, че компрометира едно солидно и уважавано становище с химерите на изследователи и тази язвителност е отправена както към неговите теории, така и към отношенията му със Стюардите.

Подиграват го с памфлети. Голяма част пациентите му го изоставят. Една от най-острите критики, които му отправят, е за грешките в терапията; от неговите объркани и безсмислени рецепти никой не би могъл да разбере от какво страда болният. По този повод Обри (писател, историк и биограф на Харви) отбелязва, че почеркът му бил ужасен и че ако предписаното на болните лечение прилича на това, което той прилагал на себе си – драстично и грубо – то със сигурно критиките имат основание. Харви страдал от подагра и посред зима потопявал краката си до замръзване в кофа с вода: едва тогава, след като „наказвал“ болестта ги затоплял на огнището...

Отговорът му на критиките на опонентите

Харви не благоволява да отговори на критиката срещу себе си. Отвращават го вдигането на шум и публичните дискусии. От ден на ден ставал все по-затворен и мълчалив. Но когато Риолан, упорствайки  в стремежа си да го очерни, разпространява една обидна статия, която оскърбява неговото произведение, Харви решава да приеме предизвикателството и неговият въздържан и студен характер изведнъж се променя.

В течение на следващите години той се посвещава на защита на собствените си схващания и ги подкрепя с нови опити и аргументи. Прави чести пътувания до Континента, участва в различни събития, спори опровергава, понякога поема инициативи, става най-прочутата личност в научните среди.

Впоследствие трудът на Уилям Харви, въпреки сломяващата духа критика, се превръща в ключово откритие в областта на медицината. В течение на времето са оспорени много трудове, които са се смятали за основна догма и закон в медицината, а на тяхно място се е утвърдила доказаната от английския медик идея за движението на кръвта в затворената кръвоносна система.

Статията е част от историята на:

• История на Уилям Харви