Възходите и страшните падения при разработването на антиревматичните лекарства

От 1949г.

В началото, когато ревматология е все още млада наука, ревматоидният артрит е разяждал ставите на пациентите и ревматолозите са били принудени да наблюдават безучастно. През 1949 г. е въведено лечението с кортизон, т.е. кортикостероиди, и всеобщото мнение е, че кошмарът е свършил и има спасение. Този път медицинската наука прибягва до собствените ресурси на тялото - хормоните, и ги използва, за да помогне. Изглежда, че е създадено поредното чудодейно лекарство, само няколко години след навлизането на пеницилина в медицината.

› Чудото кортизон

› Страшните странични ефекти

› Скритата болка на хиляди пациенти

› Травмата на много лекари

› Появата на нестероидните лекарства

› Отново опустошителни последици

› Нови лекарства и нови рискове

› Повече внимание, по-ниски амбиции

Чудото кортизон

През 1951 г. научният журналист Джон Е. Пфайфър пише за пробива в популярната наука. Той представя хормоните кортизон и аденокортикотропен хормон (ACTH) като изцяло нов подход в лечението. Определя пеницилинът, сулфонамидите, стрептомицинът и повечето други лекарства като отрови, предназначени специално за унищожаването на нахлуващи микроби. Докато кортизонът и ACTH са естествени продукти, хормони на жлезите, които влияят на намиращите се в тялото химически "фабрики", които се задействат, когато са нужни допълнителни количества тъкан.

За известен период се смята, че почти всяко заболяване може да се лекува със стероидни хормони. Новото лекарство е изпробвано в терапията на почти всяка болест, често със забележителен ефект. Конкретно при ревматоидния артрит ефектът е впечатляващ. Ревматолозите вече могат не само да облекчат болката на пациентите си, но и действително да стопират заболяването. Журналистът дори отива по-далеч: "Хормонът може да преоформи (…) деформирана става в гладко работеща опорна точка. Болката изчезва и натрупаните наслоявания се разтварят. Освен това, разрушаването на поддържащата тъкан се спира в продължение на месеци и могат да постъпят нови клетки, за да поправят щетите".

Страшните странични ефекти

Науката триумфира, еуфорията обхваща света на медицината. Учените, които правят откритието, са удостоени с Нобелова награда за физиология и медицина. През следващото десетилетие хиляди ще бъдат лекувани с кортизон.

В един момент обаче лекарите започват да наблюдават редица странични ефекти при своите пациенти. При тях се появяват увреждания на кожата, остеопороза, малки рани, диабет, нарушена имунна защита. Оказва се, че кортизонът пречи на организма да възстановява определени увреждания. Страничните ефекти сякаш изникват навсякъде и са тежки и опустошителни. Някои пациенти са със съсипана кожа от кортизона, други - с унищожени кости.

След установяването на връзката между лекарствата и уврежданията лечението с хормона е спряно и пациентите отново се озовават в ситуация, в която заболяването разрушава една става след друга, без да има какво да им помогне.

Скритата болка на хиляди пациенти

Най-вероятно никой не е документирал историите на десетките хиляди пациенти, чието и без това уязвимо положение е преобърнато през 50-те години от лечението с кортизон. В много от тези случаи, както във всички случаи на нежелани реакции, е било трудно да се установи, че установените увреждания са свързани с лекарството. Има голяма вероятност много от пациентите да не са разбрали, че именно то им е навредило.

Болните, на които кортизонът и ревматоидният артрит са причинили най-много вреда, имат други грижи и проблеми, както и техните близки. А ревматологията насочва вниманието си към бъдещето, позволявайки на миналото да бъде минало, и търси нови решения.

Травмата на много лекари

Въз основа на това, което се знае днес за кортизона и за степента, в която е използван през 50-те години, може само да се предположи през какво са преминали и пациенти, и лекари - през еуфория и отчаяние, през надежда, рецидив и обезсърчение.

За самите лекари ревматолози кризата също трябва да е била сериозна. Лекарството, на което са се надявали да бъде чудодейно, което им е липсвало като средство за облекчаване страданието на пациентите им, се оказва пълна противоположност. Това е неуспех за тяхната професионална общност.
За мнозина от лекарите сигурно е било дълбоко трагично да преживеят как телата на хората с артрит, за които се грижат, са унищожени от лекарствата, които са им предписали с цел именно да спрат разрушението. Възможно е и самите лекари да са били травмирани. Възможно е те да са се превърнали в това, което на професионален жаргон се нарича "втори жертви".

Поява на нестероидните лекарства

До края на 50-те години на миналия век кортизонът е прекомерно използван за всякакви състояния и това води до огромни щети.

Младите учени Майкъл У. Уайтхаус и Джеймс У. Лаш от Университета в Пенсилвания измислили как да изследват по какъв начин различни противовъзпалителни съединения забавят развитието на хрущяла в пилешките фетуси. В допълнение към тестването на въздействието на стероидните хормони кортизон и хидрокортизон и техните синтетични аналози двамата тестват и ефекта на калиев салицилат, калиев тиосалицилат, калиев бензоат, цинкофен и фенилбутазон.

Не е ясно какви характеристики споделят последните вещества, освен противовъзпалителното им приложение и факта, че не са стероиди. Когато Уайтхаус обработва текста, който описва постигнатите от тях резултати при експериментите, той прави ясно разграничение между стероиди и нестероиди. Така се ражда терминът "нестероид" - ученият не е целял да въведе нова категория лекарства, а е прокарал граница между веществата, които са стероиди, и останалите. Терминът служи на много други специалисти от различни области също да очертаят подобна граница. Изследователи, бюрократи, лекари и много други започват да представят новите препарати като нестероидни и нито те, нито клиентите им или пациентите им трябваше да се тревожат за странични ефекти, добре познати от предишния опит.

В рамките на няколко години формулата на Уайтхаус за нестероид се утвърждава като израз. Скоро словосъчетанието "нестероидно противовъзпалително лекарство" дотолкова се разпространява, че акронимът му НСПВС (NSAID) започва да се употребява самостоятелно и се превръща в самостоятелна дума. Постепенно няма разговор за артрит или ревматология, в който съкращението да не е употребено.

Отново опустошителни последици

И все пак през 80-те и 90-те години се появяват доказателства, че и НСПВС, които се смятат за безопасна алтернатива на стероидите, предизвикват тежки странични ефекти. Постепенно специалистите осъзнават появяващите се модели - бременните жени са правили спонтанен аборт или са раждали недоносени деца малко по-често, след като са приемали НСПВС за облекчаване на болката. При друга са пострадали бъбреците по особен начин. Но стомашно-чревните увреждания са най-многобройни и при тях има най-много смъртни случаи.

Нестероидните противовъзпалителни лекарства всъщност атакуват стомаха едновременно на два фронта - те бяха киселини и следователно са вредни вече за него. Когато обаче тези медикаменти достигнат до храносмилателните органи чрез кръвния поток, те биха могли, подобно на троянски кон, да изключат антикиселинната защита на тези органи и изведнъж се появява язва. В най-лошия случай - кървяща, в още по-лошия случай - смъртоносна.

Нови лекарства и нови рискове

Разбираемо защо в края на 90-те години се появява вълна на оптимизъм, когато няколко фармацевтични компании обявяват, че са разработили нов вид НСПВС. Това са така наречените селективни COX-2 инхибитори, които не оказват такова натоварване върху стомаха и червата.

Това беше определено като пробив, който от години лекари и пациенти очакват. Изглеждаше, че една загадка и един проблем са решени и новите НСПВС имат огромен успех, в това число и търговски. Но отново се оказва, че нещата не стоят точно така. Установяването, че новите нестероидни противовъзпалителни лекарства значително увеличават риска от сърдечни заболявания и смърт, се превръща в най-големия фармацевтичен скандал на десетилетието. През 2004 г. едното лекарство - Vioxx, е изтеглено от пазара, а Агенцията за храните и лекарствата (FDA) изчислява, че през 5-те години на неговата употреба само в САЩ са починали десетки хиляди хора.

Повече внимание, по-ниски амбиции

Изисква се малко фантазия и усилие, за да си представи човек, че зад всеки един от тези смъртни случаи стои нечий близък, който е търсил облекчение от болката. Мнозина са се борили с ревматичните си заболявания в продължение на десетилетия - първо с кортизон, после с НСПВС. Вероятно са имали увредени както кожа, така и черва преди последните лекарства да се появят като тяхно спасение.
Тогава един ден се образува кръвен съсирек.

Други може би бяха жени, чиято кожа се е превърнала в оризова хартия след години лечение с кортизон, които най-накрая видяха как зачервените им, подути стави намират покой. Един ден усещат нещо неприятно и същевременно неопределимо дълбоко в гърлото си - сякаш са погълнали твърде много макарони наведнъж - без да знаят, че така може да се почувстват жените, претърпяващи инфаркт.
Тези болни от ревматоиден артрит пациенти може би не са се обаждали за помощ. Те са били твърде много привикнали с болката и с неприятните чувства, за да си помислят дори за това.

Към 80-те години кортизонът отново започва да се въвежда в лечението на ревматичните заболявания. В по-малки дози, с повече внимание и с по-ниски амбиции. И докато терапията с него е прието отново в масовия поток, НСПВС развиват свой собствен проблемен профил. Времето, когато е било достатъчно да се заяви, че едно лекарство не е кортизон, за да бъде прието за безопасно, вече е отминало.

Ибупрофенът е най-доброто ни нестероидно противовъзпалително лекарство. За много хора то е толкова естествена част от живота, колкото ежедневната чаша кафе. Същото важи и за серия кортизонови препарати без рецепта.

Докато реклами за всякакви медикаменти се въртят по телевизионния екран, изборът е единствено наш, когато става дума за лекарства без рецепта. Те могат много лесно да "съблазнят" потребителя. Другата опция е човек да се зарови в многобройните научни сайтове и енциклопедии и да се информира за интересуващото го лекарство какво действие има и какви са неговите странични ефекти.