Въртящо куче - изчезнала порода, селектирана за помощ в кухнята

От 1576г. до 1853г.

Повечето от нас помнят анимационния сериал „Семейство Флинтстоун“. В шоуто главните герои използват различни видове изчезнали животни като заместители на съвременните уреди и удобства. Макар за нас да е ясно, че целият сериал е базиран на художествена измислица, хората в миналото наистина са използвали животинска тяга за ежедневните си дейности. И докато повечето от нас са запознати с функциите на едрия впрегателен добитък - биволи, волове и коне, почти никой не е чувал за малките, но трудолюбиви въртящи кучета (анг. Turnspit dog).

Породата е съществувала на територията на Англия в продължение на няколко столетия. За първи път е спомената в енциклопедията „За кучетата в Англия“ (анг. Of English Dogs), написана в края на 16-ти век. Предполага се, че видът е селектиран чрез кръстоска на уелско корги и кокер шпаньол. От достигналите до наши дни рисунки може да се установи, че представителите на тази кръстоска са имали къси крайници, здраво телосложение и бяла ивица през средата на муцуната.

Породата е създадена, за да изпълнява една-единствена функция - да върти готварските шишове за месо. Предполага се, че въртящите кучета са развъждани от съсловието на английските готвачи и ханджии в продължение на стотици години. Тъй като въртенето на месо над огъня в камината е простичка работа, която обаче може да отнеме часове, някои по-находчиви кулинари създават устройство за завъртане на шиш, свързано с колело.

Механизмът наподобява въртележка за хамстери, но е по-голям и е свързан към готварския уред, монтиран над огнището. За да може устройството да работи правилно, в колелото-клетка се поставя въртящо куче, което задвижва механизма чрез непрестанен бяг. Въжетата, захванати за въртележката, отвеждат кинетичната енергия до шиша, който се върти над камината. Така поставеното за готвене месо не прегаря, а се изпича равномерно.

За да са сигурни, че поставеното над огъня телешко или свинско ще се изпече равномерно, готвачите използват две кучета, работещи на смени. Двете задвижващи механизма животни не тичат заедно, а едно след друго. Обикновено единият малък кухненски работник бяга един час, след което бива заменен за час от „колегата си“.

Заради умелата селекция въртящото куче става доста популярно сред кулинарните среди. За съжаление породата се счита от британците за грозновата  и не особено умна и не се развъжда за домашен любимец. Англичаните възприемат въртящите кучета като уреди, чиято единствена функция е да въртят готварския шиш. Има много малко сведения за хора, притежаващи четириног кухненски работник, които да извеждат късокраките животни на разходка или да ги отглеждат за компания, както става с ловните породи още през 17-ти век. Те придобиват статут на домашни любимци, гледани от стопаните си единствено заради красивия си външен вид и удивителния си интелект.

Породата изчезва в края на 19-ти век, тъй като на пазара излиза нов тип въртящ се шиш, който се задвижва от димната струя в комина. След като новото устройство се популяризира и става достъпно, то измества въртящите кучета от кухнята, тъй като изземва техните функции. Освен това задвижваният от дим шиш е по-хигиеничен и не изисква толкова много грижи и поддръжка. До края на столетието уредът измества напълно задвижваното от животинска тяга устройство.

След като въртящите кучета стават излишни, породата просто престава да се развъжда. Последно видът е споменат през 19-ти век, но се счита, че е просъществувал още няколко десетилетия.

Днес учените могат да изучават изчезналата порода единствено по кратките описания, няколкото оцелели картини, както и единственото препарирано тяло на въртящо куче, запазено до наши дни в британския музей в Абъргавени. За момента няма планове за възобновяването на вида.

Редактор: Георги Динев