В главната роля: Ананди Гопал Джоши и ролята й за развитието на медицината в Индия

От 1865г.

Ананди Гопал Джоши е една от първите жени лекари в Индия и първата дама с индийски произход, изучавала и завършила медицинското си образование в САЩ. Дори съществува теория, че тя е първата индийка, стъпила на американска земя, макар че не можем да открием сигурно доказателство в подкрепа на това твърдение.

Малко биография

Ямуна, каквото е моминското име на Ананди, се ражда през 1865 година в Кальян, в индийския щат Махаращра, в ортодоксално индуско семейство. Както е прието по онова време в Индия, на невръстна възраст (само на 9 години) девойката принудително е омъжена за Гопал Джоши – вдовец, 20 години по-голям от нея. След сватбата той дава новото име на съпругата си. Гопал работи като пощенски чиновник в Кальян, по-късно той е преместен в Алибаг, и накрая – в Калкута. За щастие на Ямуна, човекът до нея се оказва мъж с прогресивно мислене и поддръжник на правото на жените да получават образование – схващане, което, всъщност, съвсем не е популярно в екзотичната страна в разглеждания период. Тогава за брамините /представителите на висшата класа/ е характерно да владеят перфектно санскрит, но Гопал има и други лингвистични интереси. Той, например, смята за доста по-прагматично изучаването на английски език. Виждайки че жена му демонстрира нескрита любознателност, той й помага да получи добро образование, при това - на английски език.

Когато е на 14 години, Ананди ражда момче. За съжаление, детето умира само десет дни по-късно поради липса на медицинска помощ, необходима за неговото оцеляване. Въпросната ситуация се превръща в повратен момент в живота на индийката, който именно я вдъхновява да се посвети на докторското поприще.

В името на медицината

Не кой да е, а именно Гопал окуражава жена си да изучава медицина. Ентусиазиран, през 1880 година той изпраща писмо на небезизвестния американски мисионер Ройъл Уайлдър. В кореспонденцията си индиецът споделя за желанието на съпругата си да се обучава в САЩ и, едновременно с това, отправя към Ройъл запитване за вакантно работно място за него самия в Страната на неограничените възможности. Уайлдър му обещава да му помогне, при условие, че двойката приеме християнството за своя религия – предложение, който семейство Джоши отхвърля, смятайки го категорично за неприемливо. Така или иначе, Уайлдър публикува разменената кореспонденция в мисионерския преглед на Принстън. Случва се така, че писмата са прочетени от Теодосия Карпентър – жителка на Розел, Ню Джърси. Желанието на Ананди да учи медицина, както и силната подкрепа, която тя получава от съпруга си, впечатляват Теодосия. В резултат, тя пише на семейството с предложение да осигури възможност за настаняване на индийката в Америка. Тримата си разменят многобройни писма, в които, освен всичко друго, обсъждат и редица други неща.

Докато двойката е още в Калкута, здравословното състояние на Ананди се влошава. Тя страда от отпадналост, непрекъснато главоболие, от време на време я тресе, а понякога се задушава. Теодосия й изпраща лекарства от Ню Джърси, но без успех и без промяна в състоянието на младата жена. През 1883 година, когато е преместен в Серампор, Гопал решава да изпрати съпругата си в Америка, независимо проблемите й със здравето. Въпреки тревогите й, той я убеждава да послужи за пример на други жени, като учи в чуждата страна и получи добро образование. Приятелско лекарско семейство дава съвет на Ананди да кандидатства в женския медицински колеж в Пенсилвания. Научавайки за плановете й да учи на Запад, ортодоксалната индуска общност сериозно я порицава. Много християни подкрепят на думи решението й, но за да й помогнат, държат тя да приеме християнската вяра. В пламенна реч в залата на колежа в Серампор бъдещата докторка защитава правото на жените да бъдат част от медицинската гилдия; едновременно с това, тя споделя мечтата си да основе медицински колеж за жени в Индия. Ананди дава изрично да се разбере, че не възнамерява да сменя религията си, за да сбъдне целите си. Изказването й печели голяма публичност и много скоро тя получава финансова подкрепа от хора от цяла Индия.

Ананди пътува до Ню Йорк от Калкута по море, в компанията на две британски лекарки, които я наставляват и съветват. През 1883 година индийката е посрещната от Теодосия Карпентър в Ню Йорк. Почти веднага Ананди пише на декана на женския медицински колеж на Пенсилвания с молба да бъде допусната до медицинската програма на учебното заведение /втората медицинска програма за жени в света/. Деканът дава своето "да" и момичето стартира своето образование на 19-годишна възраст. В Америка обаче здравето на младата жена се влошава заради студеното време и нетипичния за нея хранителен режим. Впоследствие, тя се разболява от туберкулоза. Въпреки трудностите, през март 1886 година Ананди Гопал Джоши успява да се сдобие с диплома по медицина, а тезата, която защитава, е на тема "Акушерството сред арийските индуси". По повод дипломирането й кралица Виктория й изпраща поздравително съобщение.

В края на 1886 година индийката се завръща в родината си, където е посрещната от съгражданите си като герой. Кралският съвет на Колхапур назначава Ананди за завеждащ лекар на женското отделение в местната болница "Едуард", което назначение е голямо признание за успеха й. За съжаление, на следващата година момичето умира, само на 22-годишна възраст. Новината за смъртта й опечалява цяла Индия.

Независимо от факта, че не успява да се докаже в медицинското поприще и да разкрие целия си потенциал, индийската лекарка прави това, което и мъжът й желае за нея – да се превърне в пример за подражание и да вдъхнови много други жени да тръгнат по нейните стъпки.

По статията работи: Красимира Костадинова