В главната роля: Бенджамин Спок - един от най-известните педиатри в света

От 1946г.

Почти сме сигурни, че сте чували някога името на личността, с  която ще ви запознаем в следващите редове. Защото Бенджамин МакЛейн Спок (или доктор Спок) заслужено се смята за един от най-популярните педиатри не само в САЩ, където е роден, но също и в глобален план. Много е възможно дори някоя от неговите световноизвестни книги отдавна да си е спечелила статута на настолно четиво в дома ви. А може би не.

"Щипка" биография  

Докторът бил роден в началото на 20-ти век в Ню Хевън, в американския щат Кънектикът. Съдбата да бъде най-възрастният от общо шест малчугана може би донякъде предопределила и професионалния му път нататък. Така да се каже, още от съвсем малък Бенджамин получил прекрасната възможност да се увери, че грижата за децата съвсем не е лесна задача и, че тя зависи от редица фактори.

Разбира се, когато му дошло времето, Спок завършил висшето си образование в университета в Йейл, а по-късно се сдобил и с медицинско образование, както и с такова в областта на психиатрията.

Любопитното е, че той бил първият педиатър в САЩ, който сметнал за необходимо да изучава психоанализа с основната идея да бъде още по-полезен за най-малките.

За отглеждането на децата и "старата-нова" парадигма

Безспорно написването на книгата му "Грижи за бебето и детето" от 1946г. му спечелила най-голяма слава и, едновременно с това, му помогнала да натрупа сериозно финансово състояние.

Всъщност, в началото новаторските идеи, заложени в творбата, не предизвикали особено голям интерес нито от страна на родителите, нито от страна на колегите на Спок. Нещата постепенно обаче започнали да се променят и много скоро теориите на американския педиатър преобърнали на 360 градуса тогавашната представа, властваща в Страната на неограничените възможности, за отглеждането на хлапетата.

Когато своеобразният наръчник се появил на книжния пазар през 40-те години на 20-ти век, американските лекари вече се ползвали с голям респект, а тяхната позиция по въпросите от областта на медицината – с желязна достоверност.

В духа на тази действителност, Бенджамин, за разлика от много други свои колеги, не препоръчвал сляпото и стриктно спазване на докторските повели. Вместо това, в прав текст и без излишни заобикалки, той съветвал мамите и татковците да вярват повече на себе си, на вътрешните си усещания и, че те най-добре знаят какво да правят с наследниците си. Педиатърът, казвал д-р Спок, не винаги ще е на една ръка разстояние, затова родителите трябва да са в състояние сами да помогнат на детето, когато това се налага.

Американският лекар бил противник и на практиката бебетата да се гледат съобразно спазването на стриктен режим на хранене и сън.

Освен това, специалистът бил абсолютно убеден, че идеите, свързани с отглеждането на детето, трябва да еволюират (която еволюция била неизбежно свързана с промяната на ценностите). Самият той по време на цялата си кариера на няколко пъти се отказвал от теории, които в началото смятал за добри практики. В първото издание на "Грижи за бебето и детето", например, Спок смятал, че в голяма степен родителството трябва да се възприема като синоним на майчинството, тъй като майката, според него, била най-важната и ключова фигура в живота на най-малките. Впоследствие (дали заради появата на двамата му синове или заради друга причина) Бенджамин изоставил подобно едностранчиво схващане и все по-често си позволявал да акцентира и върху ролята и на бащата в развитието на малкия човек.

В същия ред на мисли, в по ранен етап специалистът смятал обрязването при момченцата за необходима практика, а няколко години по-късно сам споделил, че не може да открие адекватни причини тя да се прилага и, че я смята по-скоро за религиозен ритуал.

През целия си житейски път Бенджамин Спок имал и не малко критици в професионалното си обкръжение. Същите често го обвинявали, че базира своята практика предимно на анекдотични доказателства и, че тенденциозно си спестява изследователската научна дейност.

Така или иначе, с харизматичната си външност, специално отношение към децата и методи, американският лекар дълго време ще заема важно място в историята на медицината и в частност – на педиатрията.