В главната роля: Ханс Аспергер и приносът му за откриването на синдрома на Аспергер

Няма спор, че Ханс Аспергер е сред световноизвестните педиатри от миналото. Той е медикът, който през 40-те години на 20-ти век направил първите по-сериозни опити да опише и проучи аутизма при децата. Любопитното е, че, независимо от него, през разглеждания период един друг лекар на име Лео Канер също започнал да "разследва" коварното заболяване. Тази подробност и до днес създава трудности на историците при решаването на това на кого да припишат приноса за "разобличаването" на болестта.

Така или иначе, Ханс със сигурност е първият, който най-подробно е изучил, заслужено кръстения по-късно на него, синдром на Аспергер - специфично разстройство на развитието, част от т. нар. аутистичен спектър (ADS).  

Малко биография

Австрийският специалист е роден през февруари 1906г. в Хаусбрун в тогавашната дуалистична монархия Австро-Унгария. Интересен е фактът, че като малък докторът сам проявявал черти на гореспоменатия синдром - бил самотно дете, което имало изразени проблеми в общуването с хората и трудно се сприятелявало. Въпреки това, още тогава бъдещият педиатър демонстрирал нескрит интерес към изучването на чужди езици, както и към науката. Като младеж Аспергер израснал начетен, интелигентен и последователен. Иначе казано, впоследствие изборът му да учи медицина в университета във Виена бил съвсем логичен. А през 1931г. младият мъж се сдобил с медицинска диплома и смело поел по професионалния си път.

По стъпките на синдрома на Аспергер

Подобно на аутизма, синдромът на Аспергер със сигурност е присъствал в живота на хората много преди появата на първите публикации, свързани с него и правещи опит да го опишат, както и преди той официално да бъде назоваван със съвременното си име. Още през 1926г. руският невролог Ева Сушарева представила в академичните среди обширен доклад, свързан с необичайното поведение на шест момчета. Състоянието, което било описано във въпросния документ, се отличавало с много общи характеристики с тези на гореспоменатия синдром.

Що се отнася до Ханс Аспергер, през 1944г. той публикувал научен труд, в който за пръв път назовал и описал наблюдаваното от него нарушение в развитието на малчуганите. Въпросният проблем, който Ханс идентифицирал при общо четири деца, се характеризирал с няколко изявени особености: липса на емпатия, видими затруднения в създаването на приятелства, склонност към провеждане на разговор със самия себе си (или говорене от "трето лице"), тромави движения и изключително задълбочен интерес в определена област. Аспергер нарекъл състоянието "аутистична психопатия", а своите невръстни пациенти – "малки професори", заради способността им да говорят за своите любими теми в уникални детайли. Твърди се, че, освен тези четири хлапета, в университетската клиника във Виена, австриецът прегледал още много болни мъници, а според неофициално сведение на негов колега – близо 400.

Лекарят вярвал, че дечицата, диагностицирани със синдрома, могат да използват своите специални таланти като пораснат за осъществяване на велики дела. Ханс, например, проследил житейския път на един свой пациент, който, като възрастен, станал професор по астрономия и успял да разреши специфична грешка в трудовете на Нютон, която грешка момчето  забелязало още като дете.

Някъде към края на Втората световна война Аспергер успял да отвори училище за деца с т. нар. от него аутистична психопатия. Много от методите, които той използвал в лечението на състоянието, били новаторски за времето си – докторът включвал музика, изобразително изкуство и какво ли още не в терапиите си. За съжаление, учебната институция била бомбардирана, а голяма част от по-ранните научни трудове на австрийския специалист – унищожени. Иначе казано, Аспергер не могъл да получи приживе признание за своята научна дейност, но това не попречило по-късно името му да се нареди до тези на най-известните педиатри в света.