Ефектът на доминото при заболяванията на Джон Кенеди, останали в тайна до края на живота му

От 1917г. до 1963г.

Джон Фицджералд Кенеди (29.05.1917 – 22.11.1963), наричан още Джей Еф Кей или Джак Кенеди, е 35-ият президент на САЩ. Известен е като най-младия американец, встъпил в тази длъжност, но след като е убит едва на 46-годишна възраст, остава в историята и като най-младия починал президент.

Несъмнено покушението му оставя отпечатък в американската история и Джак се превръща в символ за младото поколение. Години след смъртта си продължава да буди любопитство у хората. Интерес предизвиква както личният му живот и загадъчният му убиец, така и битката, която Кенеди води с болестите си по пътя към върха.

По време на обществените прояви като сенатор и по-късно като президент, заболяванията му остават скрити от медиите и обществото. Въпреки множеството въпроси, които получава относно здравето си, Кенеди не дава нито едно официално изявление по темата и избягва дискутирането й. Но години след кончината му наяве излизат доказателства, че е имал редица здравословни проблеми, които се оказва, че са започнали още в детските му години.

Тежък спастичен колит

Ключов момент от медицинската история на Кенеди е юни 1934 г., когато той започва да се чувства зле, има болезнени чревни спазми и кървави изхождания. Баща му, Джоузеф Кенеди, го изпраща в клиниката на братя Майо в Рочестър, Минесота. Първоначално лекарите смятат, че Джон страда от пептична язва (разрушаване на лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и хранопровода), но резултатите от всички проведени изследвания показват, че е развил колит и има проблеми с храносмилането. Поставен е на въглехидратна диета и е подложен на многократни чревни промивки. Претърпява и значителна загуба на тегло. През 1944 г. д-р Сара Джордан, гастроентеролог в бостънска клиника, диагностицира Кенеди с дифузен дуоденит и тежък спастичен колит – възпаления на червата, които могат да станат животозастрашаващи. Назначеното му лечение се състои в инжектиране с DOCA (дезоксикортизон ацетат, кортикостероиден екстракт), който да спре инфекцията.

По-късно лекарството започва да се имплантира като трансдермални таблетки. Един от приятелите на Кенеди, Пол Фей, споделя, че е наблюдавал как Джак си поставя DOCA подкожно сам с помощта на малко ножче.

Адисонова болест

Успоредно с лечението на колит, Кенеди „официално“ е диагностициран с болестта на адисон. От трудовете на откривателя й, Томас Адисон, в основата на заболяването е атрофията на надбъбречните жлези, поради което се наблюдава дефицит на хормоните, необходими за регулиране нивата на глюкоза, натрий и калий и на възпалителните реакции. След смъртта на президента става ясно, че болестта му е открита още в ранна детска възраст. Вероятно това е причината до навлизане в пубертета да се разболява многократно, включително от скарлатина, варицела и ушни инфекции.

Тъй като хормонални нива на Кенеди са понижени при него лечението с DOCA дава много добри резултати в борбата с възпаленията. Много след смъртта на президента се доказват странични ефекти от естествения кортикостероид, част от които включват влошаване на атрофията на надбъбречните жлези и развитие на остеопороза.

Остеопороза

Поради честото боледуване в ранна детска възраст Джон е принуден да прекарва значително време в леглото си или поне на закрито, докато се възстановява. Още тогава се оплаква от болки в областта на гръбначния стълб. Когато е на 21 години започва да изпитва временна болка в дясната сакроилиачна става. Две години по-късно, играейки тенис, я изкълчва и получава болезнен пристъп, след което бива хоспитализиран за 10 дни в клиниката Lahey. Оттогава получава периодични пристъпи с подобна природа. Съмненията на лекарите за остеопороза се разсейват след операцията, която извършват през 1944 г. Тогава те откриват „необичайно мек материал между дисковете“, който бива отстранен и разкрива изпъкналости в наличния напукан хрущял.

Опасна комбинация

През 1947 г., по време на посещението си в Англия, Кенеди получава пристъп и се придвижва до лондонска болница с помощта на Памела Чърчил, семеен приятел. Там Сър Дениъл Дейвис, лекар и приятел на Чърчил, забелязва симптомите на Джон и отново го диагностицира с болест на адисон. А думите на д-р Дейвис към Памела са: „Този твой американски приятел, той няма и година живот“. Тези думи не достигат до Кенеди.

Прибирайки се от Лондон, на борда на кораба "Света Мери” той получава тежка криза и дори го посещава свещеник, за да му даде последно причастие. Като по чудо и след прием на високи дози антибиотици, Кенеди успява да се възстанови, но далеч не напълно.

Шест години по-късно той постъпва в университетската болница “Джордж Вашингтон” за лечение на гърба, защото състоянието му се е влошило до такава степен, че не може да се наведе, за да си обуе чорапи. Приет е в клиниката Lahey за допълнителни консултации. Рентгенът показва, че петият лумбален прешлен е колабирал, вероятно вследствие от кортикостероидите, които Джак е приемал. Лекарите извършват сложна операция за постигане на спинални и сакроилиачни сливания, без която е възможно пациентът да загуби способността си да ходи. Опасност от инфекции също не липсва заради адисоновата болест. Кенеди приема различни медикаменти, за да овладее абсцесите, които получава поради отслабения си имунитет. Негови близки забелязват, че кожата му започва да жълтее, вероятно заради тетрациклиновите антибиотици, които приема.

Въпреки здравословното си състояние, Джон Кенеди не губи увереност и смята, че тези болести няма да му попречат да стане президент. През 1960 г. той казва на своя секретар Кени О'Донъл: „Аз съм на четиридесет и три години и съм най-здравият кандидат за президент на САЩ. Пътувал си с мен достатъчно, за да знаеш това. Няма да умра в офиса“.

И се оказва прав. Но причина за кончината му не е нито едно от многобройните заболявания, които бележат целия му житейски път с ефекта на доминото.