Георгиос Папаниколау и приносът му за диагностиката на ракови заболявания

От 1883г. до 1961г.

Злокачествените тумори са едно от най-смъртоносните заболявания, засягащи хората през 21-ви век. Множеството проявления на болестта рак са причината опасното явление да е изключително трудно за лечение. За щастие голяма част от раковите заболявания могат да се третират успешно, стига да бъдат засечени в начален стадий на развитие. Именно затова ПАП тестът, дело на Георгиос Папаниколау, е от изключителна важност за медицината, тъй като и до днес е най-добрият метод за ранно диагностициране на рак на маточната шийка.

Ранни години и кариера в Гърция

Георгиос Папаниколау е гръцки медик, който работи както в родината си, така и в Западна Европа и САЩ. Той е роден през 1883-та година в малкия град Кими, намиращ се на остров Евбея. Баща му е практикуващ лекар, който се опитва да вкара сина си в семейния занаят. Бъдещият физиолог обаче първоначално не проявява интерес към, изкуството на Хипократ и следва изкуство в Атинския университет.

Родителските насоки все пак надделяват и през 1904-та година Папаниколау завършва медицина в същия университет. След като взема дипломата си, той работи първо като военен хирург, а след това като общопрактикуващ лекар в родния си град. Жаждата за академично развитие обаче надделява и през 1910-та година заминава за Мюнхен, Германия, където защитава докторска степен по зоология.

След края на своето обучение, Георгиос Папаниколау се жени за своята съгражданка Андромахе Мавройени, а след това младото семейство се завръща в Гърция. По време на Първата балканска война той отново се присъединява към армията, за да обгрижва пострадалите по време на сражение войници.

Емиграция в САЩ

Заради тежката политическа обстановка, обхванала Европа в навечерието на Първата световна война, Папаниколау и неговата съпруга решават да заминат за Америка. На 19-ти октомври, 1913 г. двамата акостират в Ню Йорк. Историците оценят тази миграция като изключително смел ход, тъй като и двамата са специалисти в своята област, но в САЩ пристигат като най-обикновени емигранти, притежаващи единствено по един куфар багаж и общи финанси на стойност малко над 250 щатски долара. Освен това нито един от двамата не владее английски език.

За да успеят да стъпят на краката си, младото семейство се захваща с неспециализиран труд. И докато Андромахе успява да се задържи на една позиция, Георгиос сменя няколко длъжности, между които цигулар в ресторант, продавач на килими и редактор в местен гръцки вестник.

Създаване на ПАП теста

През 1914-та година Папаниколау успява да се добере до позиция в болница, която е свързана с образованието му. Гръцкият емигрант е назначен за лаборант в Патологичния отдел на Нюйоркския университет и в Университет „Корнел“. В „Корнел“ той започва да изучава физиологичните промени в женските морски свинчета, като набляга на особеностите на влагалищната среда.

Целта на този експеримент е да се опознаят в детайли гонозомите - определящите пола хромозоми. По време на проучването обаче медикът се натъква на един доста интересен факт - анализ на вагиналния секрет под микроскоп може да покаже дали „пациентът“ страда от рак на маточната шийка. Папаниколау решава, че откритието може да бъде изключително полезно за диагностициране на опасното заболяване при жените и от 1920-та година се съсредоточава върху създаването на сравнително евтин, но особено ефикасен тест, който може да засече опасното състояние в началната му фаза.

В продължение на 8 години гръцкият медик усъвършенства своя метод на наблюдение и диагностика. Крайният резултат от труда му е така нареченият тест на Папаниколау, известен още като ПАП тест. Заради потенциалът на откритието той не само получава американско гражданство, но и е назначен за асистент в Университета „Корнел“.

Късни години, трудове и личен живот

До края на живота си Георгиос Папаниколау продължава да изучава физиологичните промени във влагалищната среда. След десетилетия усилен труд заедно с д-р Херберт Траут излиза техният бележит труд Diagnosis of Uterine Cancer by the Vaginal Smear. Там двамата специалисти правят детайлни описания на промените, настъпващи в женския организъм при появата на рак на маточната шийка.

В личен план Папаниколау е определян като отдаден на работата си човек, който работи 7 дни в седмицата и никога не излиза в почивка. Той разчита изключително много на своята съпруга, която се грижи за домакинството, както и за ежедневните нужди на медика. В края на живота си проявява известен интерес към парапсихологията и анализите на сънища.

През 1961-ва година Георгиос Папаниколау решава да се премести в Маями, но смяната в климата се оказва фатална и само 6 месеца по-късно гръцкият учен почива. В негова чест е кръстен Институтът за изследване на ракови заболявания Папаниколау, намиращ се в щата Флорида, където е и лобното място на медика.

Редактор: Георги Динев