Гертруд Бел Елиън и приносът й в развитието на фармацията

От 1918г.

Американката Гертруд Бел Елиън била забележителен учен и нобелов лауреат. По време на дългия си професионален път тя, съвместно със свои колеги (между които най-вече – д-р Джордж Хитчингс), разработила редица жизненоважни медикаменти, помогнали в подобряването на здравословното състояние на стотици хора по земята, намалявайки страданието им и увеличавайки продължителността на живота им.

Малко биография

Гертруд била родена на 23 януари 1918г. в Ню Йорк. Още в гимназията тя показала невероятен стремеж към придобиване на нови знания. Окончателното решение да се занимава с наука обаче тя взела, когато била на 15 години. По същото време Елиън била принудена да наблюдава страданията на умиращия си дядо, болен от рак на стомаха, на когото страшно искала да помогне, откривайки лек срещу коварното заболяване. Така, съдбата я насочила към засилено изучаване на биология и химия – специалности, с които тя щяла да остане свързана до края на жизнения си път.

С много лишения и упорита целенасоченост, през 1941-ва младата жена се сдобила с магистърска диплома по химия от Нюйоркския университет и, разбира се, веднага започнала да търси своето място в научните редици. Основната й цел била да открие работна среда, която да й позволи да се посвети на медицински изследвания. Условията това да се случи, за нейно щастие, били достатъчно благоприятни – със старта на Втората световна война нуждата от кадри от женски пол в лабораториите в страната се повишила. След като временно работила в отдела по качествен контрол в голяма хранителна верига, после в небезизвестната компания "Джонсън и Джонсън", най-накрая дошло и така очакваното кариерно предложение. Гертруд станала асистент на д-р Джордж Хитчингс в компанията "Burroughs Wellcome" (днес част от "ГлаксоСмитКлайн"). Точно тук интелигентната дама получила прекрасна възможност да развихри огромния си потенциал и да покаже на какво е способна.

В действие

Въпреки че започнала като асистент, за по-малко от две години тя вече можела да се похвали с голям брой научни публикации, а в средата на 60-те вече се ползвала със сериозна репутация в академичните среди.

Упоритостта и неуморният й труд й се отблагодари бързо. През 1950-та  Елиън успяла да разработи два противоракови медикамента за третиране на левкемия, които и днес се използват успешно, а, в комбинация с други медикаменти, дават голям шанс за лечение на състоянието. В експеримент със зайци единият от тях, наричан меркаптопурин (6-MP), се отличил със силно имуносупресивно действие. Научавайки за проучването на американката, един британски хирург решил да приложи меркаптопурина на кучета, при които била извършена бъбречна трансплантация. Учудващо, продължителността на живота на животните била удължена. Хирургът се свързал с Елиън у я попитал дали разполага с други подобни съставки, които да използва в опитите си. Една от тях, по-късно произвеждана под търговското наименование "Имуран", се доказала като изключително ефективно средство в потискането на имунната система. От 1962-та с "Имуран" били третирани повечето пациенти с бъбречна трансплантация на територията на САЩ.

Безспорно едно от най-големите постижения на дамата все пак си остава разработката на лекарствения препарат ацикловир срещу херпес симплкес вирусни инфекции, направил своя дебют през 1978г. Основното достойнство на медикамента е, че, за разлика от някои свои "колеги", той не е толкова токсичен към здравите клетки и елиминира главно патогенните агенти – така да се каже, има "избирателна активност". Появата на лекарството накарала специалисти от цял свят да търсят нови възможности за лечение на вирусните заболявания, включително и на СПИН.

Тъй като, освен дядо си, Гертруд Бел Елиън имала нещастието да загуби още двама свои близки, отново покосени от тежки заболявания, тя не се отказала от проучванията до края на живота си. През 1988г. дамата, заедно с колегите си д-р Хитчингс и Джеймс Блек, била удостоена с Нобелова награда за откритията си.

Елиън починала през февруари 1999г., в съня си, в дома си в Северна Каролина. Тя определено оставила ярка следа в историята в медицината и фармацията.

Снимка: Valentina project