Гинекологията на Соран от Ефес

От 98г. до 137г.

Трактатът на Соран, посветен на гинекологията, се състои от четири части: в първа и втора книга обсъжда нормалното състояние на женската полова система, а в трета и четвърта – нарушенията в устройството и функциите й. В книга първа откриваме невероятната глава, озаглавена "За грижите за новороденото", която вероятно е първото съчинение, посветено на грижите за бебето. Много глави в четвъртата част на трактата разглеждат усложненията по време на бременност.

От текста става ясно, че Соран разграничава контрацептивите от средствата за прекъсване на бременността и се позовава на Хипократ, който забранява употребата на абортиви. Въпреки това гръцкият медик е склонен да предписва подобни средства, когато животът на жената е застрашен – ако матката е малка и не може да износи плода, или пък около отвора й има подутини и фисури.

В първа глава Соран подчертава, че идеалната акушерка трябва да има добра памет, да е квалифицирана и да не вярва в суеверия. Във времена, в които магията и култът към боговете диктуват медицинските практики, това изискване е изключително важно. Следва разсъждение относно анатомията на женските репродуктивни органи, физиологията и "природата на зародиша", както и грижата за майката по време на бременността. Той описва пикацизма (желанието за консумация на странни храни от бременните жени) и признаците за наближаване на самото раждане.

Соран отбелязва, че храненето на плода се осъществява чрез кръвоносните съдове в пъпната връв. Главата, озаглавена "Грижа за майката и бебето" при раждане свидетелства за усърдните му и много педантични наблюдения и практиката му. Той обръща внимание както на физиологичната, така и на физическата грижа за майката. Подробностите са изчерпателни и конкретни, като обосновава всяка своя препоръка.

Относно активността по време на бременност, Соран препоръчва на жените да намалят темпото, след като влязат в седмия месец, защото по-резките движения и натоварването може да предизвика изтичане на околоплодните течности. Що се отнася до секса по време на бременност, Соран го забранява напълно и особено през последните месеци на бременността.

Соран препоръчва раждането да се извършва в изправена позиция върху стол със сърповиден отвор в седалката. Той смята, че полулегналата поза трябва да се избягва, защото може да попречи на слизането на плода.

Соран описва подробно и симптомите при възпаление и инфекция на матката след раждане: треска, болка, пулсиране в засегнатата част, подуване, топлота и сухота в корема, напрежение в бедрата или тежест в слабините, хълбоците, долната част на корема, пронизваща болка, скованост на ходилата и студени колена, слаб и много ускорен пулс и т. н.

Соран твърди, че някои от преждевременно родените в седмия месец бебета оцеляват и това е единственото, което споменава по темата. Той препоръчва срязване на пъпната връв по средата след връзването й на две места, за да се предотврати кървенето от страна на майката и детето. Препоръките му новороденото да се измие и "съживи" (разплаче) са революционни за времето си, а днес са практика. Той отхвърля къпането му в студена вода (каквато е практиката на варварите) или вино, и препоръчва хладка вода, защото според него детето все още не е имало контакт със студена вода и тя ще го нарани. Той смята, че въздухът в родилната стая е достатъчен, за да стимулира бебето да изплаче.

Соран е първия западен лекар, който препоръчва измиването на очите със зехтин, за да се премахне гъстия секрет. Той твърди, че ако това не се направи, зрението на детето ще бъде слабо. Възможно е той да говори за неонаталната гонококова офталмия. Гонореята е епидемично заболяване в Европа през този период от човешката история.

Следва дълъг текст, който разисква други проблеми, свързани с новороденото – като кърмене, тестване на млякото,  отбиване на кърмачето, проблеми с грижите, постоянен плач, растежа на зъбки, оценка на растежа и развитието, тонзилит, млечница, кожни лезии, диария, хрипове и кашлица. Вероятно Соран е един от първите лекари, които описват симптомите на рахит при римските деца.

Най-големият принос на Соран към медицината е неговия революционен и изпреварващ времето си подход към човешките заболявания. Той е съвършен диагностик, писател и наблюдател. Трактатът му "Гинекология" е разделен на глави , които са подобни на съвременните учебници по Перинатална медицина. За всяка своя препоръка, той предлага дълга и убедителна обосновка. Неговият подход не може да се сравни с ничий друг през този период. Неговите текстове са актуални до Ренесанса и нищо в тях не се променя. Вероятно благодарение на неговото влияние милиони бременни жени и бебета са спасени от дивашките методи на шарлатаните, които преобладават през Тъмните векове.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Соран от Ефес