Гледни точки на Р. Голдшмит, свързани с еволюцията

От 1700г.

Доказателствата, свидетелстващи за присъствието и разпространението на естествения отбор (селективните процеси) в природата са много.

Доводите на противните на дарвинизма се предавали от поколение в поколение.

Интересни са били идеите на немският генетик Р. Голдшмит. Той посочил съществуването на два процеса - микро- и макроеволюция и възникването на по-висши от вида форми. Характерно за микроеволюцията било, че се извършва в самия вид и зависи от следните фактори: отбор и дрейф на гените, ограничаваане на панмиксията и мутационния процес.

Смятало се е, че възникването на видовете става на скокове, чрез мутации, засягащи целия организъм. Основна роля тук имали големите хромозомни пренагласяния, намножаването на гените и други. Основното в тези конструкции било това, че надвидовата еволюция не се движела според възгледите на Дарвин и неговите последователи.

Доказателствата на последователите на Голдшмит не били много убедителни. Например при дрозофилата имало мутации, изменящи признак, който характеризира разреда и дори класа. Мутацията "четирикрила" веднага отделяла мутантния индивид от разреда Двукрили.

От това дрозофилата не спира да бъде дрозофила. Пример може да се даде и с човека - не бива да причисляваме един човек с люспеста кожа към класа на рибите. Това прави спорна идеята на Голдшмит, че макроеволюцията се извършва за сметка на възникването на "многообещаващи чудовища".

"Системните мутации" на Голдшмит ...

Това били мутации, които засягат всички фенотипни признаци на 100%. Вероятността, че при това може да възникне вид, приспособен към средата на обитаване, била толкова малка, че тя можела и да не се изчислява. По-логично било да се допусне, че популацията на прародителския вид преминава в новия вид в течение на редица поколения чрез образуване на нов комплекс от алели.

Според защитниците на Голдшмит въпреки съществуването на вътревидови форми видовете, поне за времето на човешкото съществуване, били стабилни. Известният на всички костур може да служи като пример. Той е разпространен по цяла Евразия и Северна Америка и навсякъде си остава костур. Оттук и изводът - видът е стабилна система, състояща се от отделни популации, които са частично или напълно изолирани една от друга.