Глухарче: произход на името

От -900г.

Съществуват няколко ключови аспекта, касаещи произхода на името на глухарчето (Taraxacum officinale). Officinale е латински термин, които определя видовата принадлежност на растението. Той се прилага за билките, имащи дълга история на лечебните си свойства. Втората част от произхода на научното наименование на глухарчето се корени във външния вид на листата на растението. Постигнат е консенсус, че листните петури на билката приличат на кучешките зъби на лъв (от френски Dents de lion).
Персите наричали билката тарашкук (около 900 пр.Хр.) Сто години по-късно, те започват да наричат глухарчето таракскум. Французите шеговито наричат глухарчето с името  ‘pis-en-lit’, позовавайки се на неговото диуретично действие. Френският народ е считал, че яденето на глухарчетата преди лягане не е особено добра идея и има определена цена.  
Разсаждането на красивите пухкави „парашутчета”, за които са захванати семената на глухарчето се е превърнало в любим за много деца начин за игра. Разсаждането на семената на полезната билка й носи немалко прякори, сред които е „ветрено цвете”. Още нарицателни, билката си е спечелила благодарение на белия лепкав сок, който се появява при откъсване на растението. Сред тях са: млечка, куче мляко и редица други.

Статията е част от историята на:

• История на глухарчето в медицинската наука