Годината без лято - феноменалното застудяване от 1816-та

Понякога летните месеци са малко по-хладни от очакваното. Случва се ваканциите по време на отпускарския сезон да бъдат развалени от седмици на дъжд или студен вятър. Но докато тези климатични особености могат да навредят единствено на туристическия сезон, преди малко повече от 200 години хиляди жители на Европа и Северна Америка намират смъртта си през юнските снегове, изсипали се изневиделица от сивото небе.

Причината за тази невероятна аномалия е избухването на вулкан в днешна Индонезия. На 10-ти април, 1816-та планината Тамбора изригва, изхвърляйки в атмосферата тонове лава и прах. Природното бедствие причинява смъртта на няколко хиляди души, живеещи в подножието на сеизмично нестабилния връх. Най-опасното последствие от избухването обаче тепърва предстои.

Мощните тропически ветрове отвяват огромните облаци от пепел на запад. В саждите, изхвърлени от вулкана има огромни количества от веществото сяра. Сярата реагира на контакт с водните капки и така се получава газ, наречен серен аерозол. Облаците от опасния аерозол се носят в стратосферата и отразяват слънчевите лъчи обратно към космоса. В резултат на това атмосферата на планетата се охлажда.

Количеството на изхвърлената във въздуха сяра е от вулкана Тамбора е толкова голямо, че температурата в Северното полукълбо пада с няколко градуса. Това води до небивали климатични аномалии, засегнали Канада, САЩ, държавите от Западна Европа и Скандинавия.

Първите последици от катаклизма са наблюдавани в Нова Англия. На 10-ти юни в американската провинция се изсипва обилен снеговалеж - нещо нечувано за това време от годината. В щата Филаделфия замръзва самата почва, което убива посевите в целия регион. Във Върмонт хората стават свидетели на плашеща, апокалиптична гледка. Прелетните птици започват да замръзват във въздуха и падат мъртви по улиците на градовете…

Това били едва първите щети, нанесени от необичайното застудяване. През юли температурите се понижили и в други части на страната, унищожаващи поникналите, узрели класове на царевицата, ечемикът, както и стеблата на всички летни зеленчуци. Големите езера, разположени на границата между Канада и САЩ замръзват, на практика спирайки риболовния сезон, който по това време е основен поминък в региона.

По това време са регистрирани стотици хиляди смъртни случаи, причинени основно от настъпилия в Америка глад. Много от оцелелите хора разказват, че по това време някои семейства изхранват децата си, ловейки улични гълъби и плъхове…

Европа също е силно засегната от бедствието. Когато облакът от серен аерозол застига Стария континент, съединението не причинява толкова силно застудяване, но въпреки това посевите в Британия и Ирландия са унищожени от проливни дъждове. Силно засегната е и реколтата в днешна Германия, което води до невероятно поскъпване на храните. Докато в Англия „Годината без лято“ води до масови вълни на емиграция, в Централна Европа се увеличава престъпността. В Прусия и другите немски държави избухват бунтове, които допълнително утежняват положението в изтерзаните от глад и мизерия държави.

В Швейцария повечето реки замръзват, което води до понижаване на нивото на каналите и водните пътища по река Рейн, както и до опасното завишаване на нивото на езерото в подножието на глетчера Гиетро.

Друг проблем на Стария континент е вълната от тиф, предизвикана от ефекта на студената атмосферна вълна върху човешкия организъм. Тежките условия вдъхновяват писателката Мери Шели да напише култовия си роман „Франкенщайн“.

Бедствието, кръстено днес „Годината без лято“ остава едно от най-опустошителните климатични изменения, с които хората от Новото време се сблъскват. За съжаление опасността от възникване на нов леден катаклизъм, предизвикан от избухване на вулкан е възможно да се случи и в наши дни. Учените все още не разполагат с технологията да пречистят въздуха от вулканичната пепел, която може буквално да „скрие слънцето“ за няколко години.

Редактор: Георги Динев