Големият смог в Лондон, отнел живота на десетки хиляди души

От 1952г. до 1952г.

Обикновено в края на есента и началото на зимата в по-големите градове започва да се образува явлението смог. Неприятният феномен се дължи както на природните условия, така и на дейността на човека. В буквален превод от английски език думата „смог“ означава смесване на пушек и мъгла (smoke + fog = smog). Именно при съединяване на тези две вещества се образуват затрудняващите дишането облаци, които надвисват над някои населени места.

И макар явлението да създава проблеми у нас от сравнително скоро, в други части на света то е опасен, но добре познат враг, с който еколозите се борят от десетилетия. В Англия климатичните особености са изключително благоприятни за естественото примесване на изстудени водни пари със сажди от комините на фабриките. Именно затова смогът се появява в Лондон още по време на Викторианската епоха. Той е описан в култовите романи за детектива Шерлок Холмс, както и в някои други художествени произведения. Самите британци, типично за културата си, дават шеговито наименование на опасното явление - „грахова супа“.

Жителите на английската столица свикват със смога и съвсем скоро престават да му обръщат особено внимание. Именно затова никой не взима под внимание необичайно гъстата мъгла, появила се в Лондон на 5-ти декември, 1952-ра година. Това се оказва не само безотговорно, но и опасно, тъй като явлението се оказва една от най-страшните екокатастрофи в града за всички времена.

Големият смог в Лондон се появява в следствие на зона с високо атмосферно налягане, която се премества от Европа в Югоизточна Англия. Атмосферната аномалия по принцип е безвредна, но оказва своето влияние върху климата в областта. Температурите в английската столица на 4-ти декември падат рязко. Затова през нощта на 4-ти за 5-ти декември хората в града слагат повече дърва и въглища в печките си. Пушекът от комините се примесва със саждите от заводите и появилата се студена мъгла. Под натиска на атмосферното влияние всички тези газове и изпарения се смесват и образуват гъст облак над целия град.

Лондончани осъмват в море от токсична миазма. Въпреки това те не остават особено впечатлени от явлението, тъй като смогът се появява често, особено в края на есента. Затова жителите на града излизат навън и невъзмутимо се захващат със своите обичайни занимания. Някои от хората в английската столица забелязват, че замърсяването е необичайно плътно, но решават, че това не е повод за паника, а най-обикновено неудобство.

През следващите дни започват да се проявяват истинските последици от токсичната мъгла. Първите засегнати са новородените, старците и хората, страдащи от хронични дихателни затруднения. Десетки хиляди души са приети в болниците, тъй като получават неочаквани астматични пристъпи или силна суха кашлица. В следващите дни някои от пациентите започват да умират.

Първоначално властите също игнорират проблема, но зловещата статистика от лечебните заведения в града действа на еколозите като аларма. Оказва се, че за по-малко от седмица между 4 000 и 12 000 души са починали в следствие на внезапно появили се или влошили се дихателни проблеми. След като вятърът разпръсква замърсяването, хората също осъзнават колко тежко е било положението в столицата.

По фасадите на сградите се забелязват множество петна от сажди. Хиляди хора страдат от силна кашлица и дори добитъка в покрайнините на града е започнал да измира. По разкази на очевидци, обърнали внимание на Големия смог, на муцуните на кравите в Смитфийлд маркет са поставени противогази, тъй като някои от животните умират от задух. Други пък си спомнят, че в киното пуснатият на екрана филм е бил замъглен, тъй като мръсният въздух в залата поглъщал част от лъчите на кино прожектора.

Това събитие кара властите в Лондон да принудят всички фабрики да работят с по-безвредните горива от рода на природен газ и метан. Домакинствата също са насърчавани да прекратят употребата на твърди горива и да минат на по-екологична алтернатива. Въпреки това 10 години по-късно столицата отново е поразена от голямо въздушно замърсяване, което за щастие засяга много по-малко души и е фатално само за 750 човека. И до днес мръсният въздух в мегаполисите остава един от основните проблеми на цивилизацията.

Редактор: Георги Динев