Грижите за жената по време на бременността и раждането в древен Рим

В наши дни раждането е естествен процес, който рядко завършва със смърт на детето или майката. Но в древен Рим, нещата не изглеждали толкова оптимистично. Високата смъртност на родилките по време на раждане е основната причина за по-голямата продължителност на живота на мъжете в Рим. Шансовете за дълъг живот на жените се увеличават щом те оставят зад гърба си плодовитата си младост.

Запазените до наши дни надгробни плочи потвърждават тази статистика. Женската смъртност през римската епоха е най-голяма при римлянките на възраст между 15-29 години. Поради тази причина бременните жени правели всичко възможно, за да увеличат шансовете за успешно и безпроблемно раждане. Методите варират от молби към боговете, поглъщане на отвари от свински екскременти и други по-рационални практики.

Римските богове и раждането

Римляните призовавали на помощ различни богове, които да помогнат по време на раждането, пише Тертулиан (II-III в.), бащата на римската теология. Юпитер рядко се отзовавал на помощ при раждане, докато ролята на богинята Постверта била много по-голяма. Тертулиан я описва като богинята на раждането. Но Овидий по-скоро приема, че Постверта всъщност е съдбата, която пази новия човешки живот.

Di Nixi или Nixae са основните римски божества, отговарящи за раждането. Сред тях главна място заема фигурата на Лусина, която е един от образите на богинята Юнона и довежда детето в светлината на деня. Поради тази причина жените призовавали Лусина на помощ за леко раждане. За да я омилостивят, римлянките спазвали много обичаи, включително да не си връзват косата, защото вярвали, че възлите ще препречат пътя на бебето. Дори кръстосаните крака или преплетените пръсти се смятали за опасна поличба преди раждането на дете. Поради тази причина, обичаите се спазвали не само от бъдещата майка, но и от хората около нея.

Ж. Дюмезил отбелязва, че никой, прекрачващ прага на храма на Юнона Лусина на хълма Есквилин, не трябвало да има възли по дрехите или в косата си. По традиция след успешно раждане новите родители посещавали свещеното място и пускали монета в съкровищницата на храма, представяйки новото дете.

Избирането на акушерка

Лекари като Соран са положили основата на гинеокологичната теория. Но жените акушерки са хората, които присъстват по време на самото раждане, подкрепят майката и израждат детето.

Соран пише, че компетентните акушерки можели да четат, за да могат да изпълнят на практика описаното на теория в книгите. Според гръцкия лекар идеалната акушерка е трезва, дискретна и ръководена от професионалната си чест, а не от печалбата. И въпреки плеядата от божества, които се призовавали в подкрепа на родилката и детето, Соран препоръчва акушерката да не разчита на суеверия. Хигиената била от съществено значение, поради което според него акушерката се нуждаела от дълги и тънки пръсти с къси нокти, за да може да достигне колкото се може по-дълбоко, без да причинява много болка на родилката.

Раждане по римски

Соран препоръчва присъствието на три акушерки по време на раждане: една отговорничка и две помощнички. Необходимото оборудване включвало: зехтин за инжектиране и промиване, гореща вода, горещи компреси за облекчаване на родилните болки, гъби за попиване, вълна за покриване на тялото на жената и превръзки за повиване на бебето, възглавница, на която да бъде поставено бебето под майката, докато не бъде отнесено след раждането.

По време на раждането се използвали и различни билки. На родилките се предлагала далеч не толкова апетитната напитка, състояща се от изгорени свински екскременти, за облекчаване на родилните болки. Препоръките на Соран са доста по-приятни: "аромати като блатна мента, ежова главичка, ечемик и праскова и ако е сезонът им цитрон или пъпеш… за възстановяване на силата."

Родилен стол, изобразен върху мраморен релеф

Родилната стая била снабдена с две легла, но те не били предназначени за самото раждане. На едното (твърдо кресло) родилката лежала между контракциите. На другото (с меки покривки) майката си почивала след раждането. Самото раждане се случвало на т. нар. родилен стол, снабден с пръчка отпред, за която жената да се държи, докато напъва, и сърповидна дупка в седалката, през която да премине бебето.

По време на самото раждане главната акушерка се навеждала пред майката, за да наглежда раждането, докато двете й помощнички стояли отстрани до нея, подкрепяли я и масажирали корема й, за да улеснят излизането на детето. От тази позиция главната акушерка можела да улесни и направлява появата на детето на бял свят.

След раждането

Ако детето нямало видими деформации и разполагало със силни дробове, акушерката заключвала, че бебето е здраво и всичко е нормално. Но за разлика от съвременните бебета, римските не бивали изкъпвани веднага след раждането. Соран препоръчва изчистването на новороденото със сол и мед и промиването на очите му със зехтин, за да се подсили зрението му.

Въпреки сравнително ограничените медицински познания, римляните знаели, че плацентата трябва да се махне от тялото на жената. Самият Соран описва личните си наблюдения, че при неизхвърлена плацента, родилката получава главоболие, болки в корема и конвулсии или се задушава."

Ако плацентата не излезе по естествен път, акушерката трябвало да я извади сама. Тя пъхала ръка и внимателно я издърпвала, преди матката да се затвори.

Дори при подобни мерки, рискът от възникване на следродилни усложнения бил голям. 

по статията работи: Величка Мартинова