Грижите за зъбите и устната хигиена през Средновековието

Също както и днес, хората през Средновековието възприемат здравите, бели зъби като стереотип за красота, а сладко миришещия дъх като силно желан атрибут. Затова не е изненадващо, че учените разполагат с доказателства, че хората от тази епоха се грижат за чистотата на зъбите си с особено усърдие – съществували пасти за зъби, прахове, терапии, както и води за уста за справяне с лошия дъх.

За разлика от изображенията на средновековни селяни с почернели и гниещи зъби, средностатистическият човек през Средновековието поддържал зъбите си в много добро състояние. Основната причина е липсата на захар в диетата му. Повечето хора просто не могат да си позволят да си купуват от сладкото изкушение, а онези, които я използват рядко, го правят само като подправка и никога не основават цялото ястие на нея. Имайки предвид диетата им, богата на калций, идващ от млечните продукти, също както консумацията на голямо количество зеленчуци и житни храни и ограниченото приемане на храни, които рушат и износват зъбите, средностатистическият средновековен човек следва принципите на рационалното хранено, препоръчвани от всеки зъболекар днес.

Не е изненадващо, че рушенето на зъбите се засилва през следващите епохи, паралелно с по-големия внос на захар от тропическите региони, което я превръща в продукт, присъстващ на всяка маса и във всеки дом. Археологическите изследвания показват, че средно само 20% от зъбите на хората от този период имат признаци на рушене (имайки предвид, че в началото на XX век процентът скача до 90).

По-често срещан зъбен проблем през Средновековието е износването на зъбите. Консумацията на хляб, направен от брашно, стрито между каменни хромелни камъни води до увреждане и износване породено от каменните песъчинки. До известна степен това помага за предотвратяването на образуването на кариеси, тъй като кътниците се изпилявали и по този начин плаката няма къде да се натрупва. Но в дългосрочен план това води до пълна абразия на емайла и загуба на зъби.

Средновековните хора почистват зъбите си, като ги търкат с груб ленен плат. Учените разполагат със сведения за различни рецепти за пасти за зъби и прахове, които се поставяли на парчето плат – те не само почистват зъбите и венците, но също така ги избелват и освежават дъха. Стритият градински чай и кристалчета сол участват в най-разпространените рецепти. Стритите въглени от стъбла на розмарин също се използват за устна хигиена. В състава на трета рецепта влизат паста от чушка, мента и каменна сол. Повечето "пасти" се състоят от абразивни и ароматни билки и подправки като канела, индийско орехче и детелина.

Като вода за уста средновековните хора използват смеси, в състава на които влиза вино или оцет, билки и подправки. Отново в тези рецепти почти винаги присъстват ментата (както и днес), риган и канела. Дъвченето на семена от копър, магданоз и карамфил се препоръчва при лош дъх.

За разлика от зъбната хигиена през Средновековието, денталната хирургия през този период е примитивна. Повечето методи на лечение се изчерпват с ваденето на зъба, което се прави обикновено в местната бръснарница и при "операцията" не се използва никаква упойка (като изключим напиването преди това в местната кръчма. Повечето опитни хирурзи от периода предлагат лечение на рак на устната кухина – изрязване на некротиралата тъкан и каутеризация (обгаряне на раната). Също така разполагаме с доказателства за протези, изработвани от кости на крава или истински човешки зъби, но те са достъпни само за богатите.

В заключение може да кажем, че като цяло зъбната хигиена през Средновековието е на изненадващо добро ниво. Въпреки че този период често се определя като "тъмни векове" от човешката история, тогавашните хора търсят това, което искаме и ние днес – бели, здрави зъби и свеж дъх. За да ги постигнат те разработват някои наистина разумни и ефективни методи, които биха могли да се използват и днес.

по статията работи: Величка Мартинова