Грижи за жените по време на бременността и раждането в Империята на ацтеките

От 1540г.

Откъде идват бебетата? Отговорът на този въпрос за ацтеките е прост и неоспорим – те идват от 13-тото небе: най-висшето от всички. Именно там изчакват неродените души на всички малчугани, докато ацетекските богове не решат, че е време да ги поставят в коремите на техните майки. Интересна теория, нали…

Старейшините на ацтеките също твърдо вярват в божествената намеса както в родилния процес, така и при зачеването и нормалното развитие на плода. Всичко зависело от волята на боговете. Всичко.

Ацтекското общество, чиято мощна империя, се простира сред земите, които към днешна дата са разположени в южната част на Мексико (от 14-ти до 16-ти век), е изградено благодарение на красива историческа плетеница от религиозни обичаи. Тази плетеница е засегнала дори медицинската история. Нещо повече, древната империя създава практична и изключително забележителна за времето си поредица от системи за наблюдение на бъдещите майки и техните неродени деца.

Изображението по-долу е от известния документ "Кодекс Телериано-Ременсис" (съставен около 1540), който пресъздава богинята Чалчиутликуе (Chalchiuhtlicue).

Името й означава: "Тази, която носи нефрит". Чалчиутликуе е ацтекското божество на реките, езерата и сладката вода. Тя е покровителка на бебетата и децата. Вярва се, че ритуалите, които практикува богинята, измиват греховете на родителите от новородените им деца.

Мъдростта на древните

Голяма част от това, което е известно за ацтеките, стига до съвременните изследователи от книга, написана от Бернардино де Сахагун - испански монах, живеещ близо до Мексико Сити. През втората половина на 16-ти век Сахагун съставя своя обширен сборник за ацтеките, озаглавен: "Обща история на Нова Испания". Широко илюстрираният ръкопис, чиито три тома сега се съхраняват във Флоренция, Италия, се занимава с любопитни исторически теми, включително със сложните методи и родилни ритуали на ацтеките.

Според "Общата история" централната фигура в ацтекските акушерски грижи е т.нар. „tlamatlquiticitl” - акушерката. Докато жените от благородно потекло биха очаквали внимание от цял екип от акушерки, тези, които са по-надолу в социалната стълбица, имат достъп до услугите само на една акушерка, която наблюдава бременността.

Всяко посещение на акушерката се заплаща, а по време на тези домашни консултации бъдещата майка се преглежда гинекологично. Ако по време на прегледа се установи проблем с плода, бременната жена отива в банята, където акушерката притиска корема й, за да обърне бебето, ако е в неправилно предлежание.

Това е каменна древноацтекска фигура на богинята Тласолтеотл ("Tlazolteotl"), покровителстваща раждането. Фигурката е част от е колекцията на "Дъмбъртън Оукс" във Вашингтон.

Когато бъдещата майка очаква първото си дете, акушерката я съветва по най-различни въпроси – от хранителната диета до проверката на оптималната температура на водата по време на баня. Жената, която ще ръководи раждането обикновено споменава на родилката, че ще може да прави секс до седмия месец от бременността, защото ако жената се въздържа изцяло от този вид контакти, бебето ще се роди болно и слабо."

Като ментор и истински мъдър довереник, акушерката дава ценни съвети, за да попречи на бъдещата майка да наддаде много килограми, тъй като тя е наясно, че наднорменото тегло би могло да застраши живота на плода. Тя препоръчва на родилката да "избягва скръбта, гнева и изненадите, за да не увреди здравето на бебето или да предизвика спонтанен аборт".

С приближаването на раждането акушерката остава в дома на жената в продължение на четири или пет дни, за да подготви бъдещата майка. Редът и чистотата сред ацтекското общество, наблюдавано от испанците още от тяхното пристигане, се отразяват и в обичаите на този народ, практикувани по време на раждането.

Тялото на жената, косата й и стаята за предстоящото раждане се почистват щателно. След това, акушерката подготвя парна баня за родилката в т.нар. темазкал – помещение, подобно на сауна с нисък таван, намиращо се точно извън дома. Тя използва смес за опушване от специални дърва, които не оставят дъх дим и ароматни растения. Ароматът в стаята подготвя жената и й помага да се отпусне, докато акушерката проверява какво е състоянието на плода. Ацтекските умения за приготвяне на билкови лекарства са ценни, тъй като благодарение на медикаментите значително се намалява травмата и болката при раждането. След като започнат контракциите, родилката често пъти получава и специален чай от билката циоапатли (cioapatli), която, изглежда, подпомага родилния процес. Ако, въпреки всичко, жената все още изпитва силни болки, акушерката й дава парченце от опашката на животно, наречено „tlacuatzin”, за да се улесни раждането.

Бъдещата майка е клекнала в голяма част от времето, а акушерката е зад нея. Тя придържа задната част на краката й, за да може гравитацията да свърши част от работата по изтласкването на плода и да се намалят усилията на майката. Бернардино де Сахагун отбелязва с възхищение, че ацтекските жени сякаш раждат с много по-малко усилия и болка от испанките и се възстановяват толкова бързо, че няколко месеца след раждането могат отново да забременеят.

Първите дни от живота на бебето

След като детето е приветствано на света, една от първите задачи на акушерката е да се погрижи за хигиената на майката и новороденото. Тя отвежда майката обратно в сауната, за да може високата температура в помещението да премахне токсините от тялото й. Смолите и ароматните растения отпускат жената и действат лактогонно. Бебетата се изкъпват прилежно, за да може богинята Чалчиутликуе да "очисти сърцето на детето, да го направи добър и праведен възрастен".

След раждането акушерката остава още четири дни в дома на семейството, за да проследи захранването на детето с кърма. Това е от огромна важност, тъй като отбиването на малчуганите се осъществява не по-рано от две годишната им възраст, а ацтеките не отглеждат животни, чието мляко би могло да се използва като заместител.

През тези първи четири дни се изпълняват и разнообразни ритуали. Плацентата се заравя край дома. Ако новороденото е момче, пъпната връв се дава на войн, който да я зарови на вражеска територия. Тъй като едно от основните занимания сред народа на ацтеките е военното дело, този ритуал би трябвало да вдъхне на момчето сила и смелост. Ако новороденото е момиче, пъпната връв се заравя сред въглените в камината, за да бъде порасналата девойка добра майка и съпруга.

Илюстрирана с над 2000 рисунки от брат Бернардино де Сахагун през 16 век, "Обща история на Нова Испания” представлява цялостно изследване на културата на ацтеките. Шестата част от творбата се фокусира върху бременността и грижите за кърмачета. Износването на плода е разделено на етапи, подобни на тези, които бъдещите майки може да открият и в съвременните книги, описващи бременността.

Ако трябва да обобщим, то ще кажем, че през целия период от бременността акушерката редовно изследва здравето на майката и на плода. По време на раждането, лечебните растения често са използвани, за да се подпомогне процесът и да се намали болката.

Въпреки грижите, раждането често завършва фатално. Народът на ацтеките третира жените, починали по време на раждане като войни, загинали в битка на бойното поле. Съгладно религиозните обичаи, тези жени са погребвани в специален храм на здрачаване, за да може душите им да пропътуват разстоянието до дома на слънцето.

Ацтеките вярват, че бебетата, загинали при раждането си, попадат на място, наречено „Chichiualcuauhco”, където са кърмени и отглеждани от дойка. Децата остават там, докато боговете не решат да ги върнат, за да се родят в друго семейство.

По статията работи: Виктория Милова