Грижи, повишаване на осведомеността и мерки за проследяване на състоянието на пациентите с диабет до 70-те години на 20 век

От 1940г.

Проследяването на нивата на глюкозата в урината и кръвта до средата на 20 век постепенно започнало да се превръща рутина за пациентите, заболели от диабет. Първите тестове, които можели да се ползват в домашни условия се правили с вряща урина, която се нагрявала със спиртна лампа. След това се наблюдавали промените със съдържанието и цвета на течността, които настъпвали при прибавянето на химически реагент.

Днес повечето тестове се правят, за да се проследи нивото на кръвната глюкоза, а не на показателите на глюкозата в урината кръвта. Тестването на кръвната глюкоза не било възможно в извънлабораторни до края на 1970 година, когато в употреба били въведени първите тест ленти и цифровите устройства за домашно наблюдение на кръвната захар.

След появата на инсулиновата терапия хората, живеещи със заболяването диабет трябвало да усвоят цял нов набор от умения. Вече не било нужно пациентите, болни от хроничното заболяване да прекарват в клиниките близо половината от краткия им живот.

Възрастните, дори и децата били в състояние сами да си инжектират инсулин, да проследяват хранителната си диета и приема на въглехидрати, както и да тестват нивото на глюкозата в кръвта си. Нещо повече, тези манипулации напълно се внедрили в ежедневието на тези хора. По-късно ендокринологът д-р Елиът P. Джослин основал своя център за третиране на диабет „Joslin Diabetes Center” в Бостън (щата Масачузетс). Освен това, специалистът бил пионер и в областта на разработването на нови подходи, които целели да образоват пациентите и да ги обучат как да подобрят сами качеството си на живот. Организациите в САЩ, като например Американската диабетна асоциация, създадена през 1940 г., се стремели да се погрижат за нуждите на хората, живеещи с диабет, предоставяйки им информация и услуги. Те оказвали и подкрепа за изследователската дейност, превенцията и лечението на диабета.