Густав Зандер - пионерът на фитнеса и на сложните тренировъчни машини

От 1865г. до 1930г.

Акценти

Днес фитнес манията владее милиони хора по света, които са превърнали посещенията в залата в начин на живот и средство за поддържане на здравето си. Всъщност преклонението пред атлетичното човешко тяло, поддържането на добра физическа форма и стремежът към "здрав дух в здраво тяло" не е откритие на съвременните привърженици и гурута на здравословния начин на живот. Древна Гърция се слави със своите гимназии, хауденосауните (Конфедерация на шестте нации ирокези, коренно население на Северна Америка) тренирали чрез игра, която в наши дни се нарича лакрос, а почти всяка империя след това насърчава и изисква спазването на физически режим.

Но през 60-те години на 19 в. един шведски лекар изобретява терапевтичен метод на упражнения, използвайки специални машини, с които помага на своите ученици да тонизират мускулите си. Приносът и революцията, която Густав Зандер прави, са под формата на силови тренировки и упражнения за изолиране на мускулни групи на същите тези машини, предшественици на съвременните фитнес уреди.

Кой е Густав Зандер

Д-р Йонас Густав Вилхелм Зандер е роден през 1835 г. в Стокхолм. Той е смятан за един от създателите на механотерапията. Шведският ортопед изобретява терапевтичен метод на упражнения, извършвани с помощта на специални апарати. През 60-те години на 19 в. започва да се занимава в това направление, като основава и Терапевтичния институт "Зандер" в Стокхолм.

Зандер представя своя институт на Стогодишната изложба във Филаделфия (1876 г.), където печели златен медал благодарение на тренировъчните машини, които показва там. До 1906 г. в 146 държави по света отварят врати негови институти.

Технологията на шведа

В свой трактат от 1894 г., посветен на "медико-механичната гимнастика", Зандер говори за системата си сякаш обсъжда режим на лекарства: "Рецептата (за упражнения) се съставя методично според нуждите и състоянието на пациента". С прилагането на подобен подход успехът му нараства главоломно. След като основава първия си институт през 1865 г. с 27 машини, до 1877 г. вече в 5 шведски града са разположени 53 различни негови машини. Някога преподавател по гимнастика в Каролинския институт в столицата, Зандер се превръща в международен фитнес предприемач, който изнася своите творения в Англия, Русия, Аржентина и Германия.

Институтът му в Стокхолм е първата фитнес зала в смисъла, в който днес използваме словосъчетанието. Неговият механичен "кон" е ранна версия на устройството за кардио фитнес, апаратът му за удряне на корема напомня за съвременни уреди за "стягане на корема". Зандер се превръща в пионер на фитнеса, когато неговите устройства навлизат в САЩ в началото на 20 в. Те са прототипи на фитнес оборудването днес.

В Стокхолм Зандер приемал предимно деца и мъже работници в своя институт. Смятало се, че сложните механизирани машини са способни да коригират физически увреждания, причинени както от родови наследства, така и от тежък труд. Като последовател на лечението с движение на Пер Хендрик Линг, шведът смята, че ключът към здравето не е кръвопускането, други напрегнати акробатики, популярни по същото време, или прочистването. Той е на мнение, че човек трябва да прилага "прогресивно усилие" - контролирано, систематично ангажиране на мускулите на тялото, за да се придобие сила.

Историята на съвременния фитнес не може да се отдели от историята на труда. В края на 19 в. започват да се появяват опасения за трудовото здраве и нараняванията на работното място. Те са основна тема на дискусиите сред лекари, ориентирани към ергономията.

Зандер представя своите машини като предпазни мерки срещу "злините, породени от заседналия начин на живот и уединението в офиса". Напредъкът в механизацията провокира появата на нови форми на труд, при които няма физическо натоварване. Човек трябва да тренира, за да остане физически способен да извършва по-нататъшна работа в офиса. В известен смисъл механичните уреди на шведа компенсират нараняванията, причинени от други машини.

Фитнес само за заможни

Проектът на Зандер стартира с подкрепата на шведската държава. Изследванията му са финансирани от правителството, фитнес залите са достъпни за всички. След като взима златен медал за дизайн на Международното изложение във Филаделфия през 1876 г., вниманието му се пренасочва от общественото здраве към елитни СПА центрове и частни клубове, които снабдява с фитнес машините си. В началото на 20 в. достъпът до тях се превръща в показател за статус. СПА центровете и залите не са финансово подкрепяни в Съединените щати, както е в Швеция, и американската работническа класа няма как да си позволи таксите, плащани за процедури по системата на Зандер. Нито пък се е смятало, че работниците имат нужда от тях – техните "силни" тела все още не били увредени от заседналите навици на заможния съвременен живот.

На изображенията, показващи сложните машини на Густав Зандер, се виждат мъже и жени в стабилни облекла – господата в дебели костюми от три части, с джобни часовници, прикрепени на верижки, а дамите с дълги рокли и корсети. Лицата и телата им са спокойни, без следа от някакво усилие. За разлика от днес, когато на преден план е състезанието и възнаграждаването на индивидуалните усилия, технологията на Зандер е предлагана на пазара като пасивна дейност. Някои от неговите машини дори са задвижвани от електричество, от пара или от бензин. Всичко, което се иска, е човекът да свърже тялото си с устройството и то върши цялата работа вместо него.

Сложните обемисти машини на Густав Зандер изчезват през 30-те години на миналия век, сменени от по-малко и компактно оборудване, засенчени от новите приоритети, наложени от войната и депресията.