Данни за медицината и лечителите по нашите земи през средните векове

От 1379г.

През средните векове по нашите земи лечебното изкуство е било добре развито сред управляващите кръгове. Това е така, тъй като лечителите, които били част от тези социални слоеве имали възможност да придобият по-добро познание за човешкото тяло. Тези хора познавали добре действието на билките, като най-често се шипка, лайка, чесън, мента, пелин, листа от бръшлян, корени от дилянка, от които са се приготвяли валерианови декокти и инфузии. Популярни медикаментозни средства, ползвани от старобългарските лечители били и вината, оцетът, брашното, живакът.

Монасите-лечители са били едни от най-добре образованите през средните векове българи. Те знаели добре гръцки, арабски и латински език, още повече, че именно от тези страни у нас нахлува и добре изразеното влияние на византийската и арабската медицина.

Друга група българи са се занимавали с народна медицина. Като източник на информация те са ползвали ценните традиции, съхранили знанието за лечебното изкество на траки, славяни и прабългари.

България била завладяна от османските турци след 14 век. Завоевателите не полагали грижи за доброто здраве на народа ни. В цялата страна лечебното изкуство било в окаяно състояние. Никой не поемал грижата и не вземал мерки за третирането на болните. За превенция и профилактика и дума не можело да става. В страната ни върлували опустошителни епидемии от силно заразни болести. Въшките били постоянен спътник на хората, а лошите условия на живот, бедността, недохранването били "виновници" за постоянно високата заболеваемост и за огромното ниво на общата и детската смъртност сред народа ни.

Печално доказателство за старобългарската здравна нищета, в която живеели предците ни и за голямото разпространение на заболяванията са десетките пътеписи на някои европейски и турски пътешественици. Сред тях са: Стефан Герлах ("Френски пътеписи за Балканите", написан от 1975 година), Фернер дьо Совьов (Ив.Шишманов "Стари пътувания през Балканския полуостров в посока римския военен път. Сборник за народни умотворения"), Евлия Челеби(С. Димитров - "По превода на пътеписа на Евлия Челеби" от 1970, Соломей Решка Русецкая ("Путешествия наших земляков", Минск, 1968 година), Янош Потай, Климен Микеш (Янош Потай, Климен Микеш – "Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX век").

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация