Данни, описани от древните медицински автори, касаещи хирургията по нашите земи

От -47г.

Информация, разказваща за работата на античните хирурзи, живели  по нашите земи може да се открие от трудовете на хирурга Павел Егински, който е живял в края на VI и началото на VII в. В своите писмени трудове той е събрал най-известните описания на операции, извършени от медици, някои от които са "познати" само въз основа на неговите цитати. Други любопитни текстове могат да се открият в откъси от трудове на Авъл Корнелий Целс, Етий Амиден (Етий от Амида от IV в.) и някои цитати от антични автори, които могат да се прочетат в книгата на Милне (J. Milne "Surgical instruments in greek and roman times", Oxford, 1907, p. 114) за хирургическите инструменти.

За епулисите и парулисите:

Съвременният български автор, писал по темата е Вл. Василев. Неговият труд се казва "Равнището на античната хирургия у нас" (сп. "Съвременна медицина", 1968 г.) Според него: "Нарастъкът епулис е подутина на някои от зъбите, появил се по венците, а парулис е абсцесче, появило се по венците. Отрязваме епилуса, като го държим с мизон или остра кука. Парулиса отрязваме по границата му и го тампонираме. Зная, че често по този повод го убождаме с нож за кръвопускане и като опразваме гнойта, го спираме. След операцията се изисква да се промие първо с вино, а после с мед и мляко и след това раната се намазва с многоцветен сух прах (съставът му е неизвестен) до края на излекуването. Ако настъпи гангрена на венците и не се лекува с никое от подходящите лекарства, обгаряме със сливовиден каутер".

За проникващите рани на корема и раните на червата:

По темата е писал древноримският медик Авъл Корнелий Целз. Неговият емблематичен труд се нарича "De medicina" и датира от около 47 г.пр.Хр. Според него: "Понякога коремът се пробожда от някакъв случаен удар, при който се появява изпадане на червата. Когато това се случи, незабавно трябва да се прегледа не са ли повредени червата и след това останал ли е естественият им цвят. При пробождане на тънките черва, както аз вече казах, нищо не може да помогне. Дебелото черво пък може да се зашие... Трябва човекът да се постави на гръб, с малко изправен таз и ако раната е съвсем тясна, тя трябва да се разреже, докато стане достатъчно отворена. Ако червата са останали малко сухи, необходимо е те да се промият с малко вода, към която се добавя малко масло. След това помощникът е длъжен да оттегли краищата на раната с ръце или също с две куки и да хване коремната стена. Лекарят е длъжен през всичкото време да поставя падналите най-напред, а след това и останалите чревни бримки, ...Когато всички са вече поставени, трябва също да се изследва и булото, от което цялата почерняла и умъртвена част следва да се отреже с ножица".

За извличане на метално оръжие от тялото:

Отново от Целз: "Метално оръжие, което, като се впие, затънало в тялото, често се извлича с голям труд... Всяко метално оръжие се извлича било от тази страна, от която е дошло, било от другата, към която е отправено. В първия случай оръжието само си създава път за своето извличане, при втория той се създава с помощта на нож, с който се разрязва месото срещу острието... Ако трябва да се тегли оръжието назад, за да стане това по-леко и при това да се предизвиква по-малко възпаление, трябва да се погрижим да не се, повредят нито сухожилията, нито големите вени, нито артериите, Ако някой от тях се оголи, то трябва да се хване с тъпа кука и да се отреже с нож".

"…нищо не прониква в тялото така лесно и не се забива така дълбоко в него както стрелата. . . След като пътят за изваждане е открит, месото требва да бъде отместено с железен инструмент по подобие на гръцката буква ипсилон. Но ако остриетата са открити и те са тънки, трябва да се счупят с щипци и стрелата да се извлече освободена от тях".

За операциите на съдовете и изгарянето им:

По темета е писал Павел Егински: "След като сме остригали космите по слепоочието, обозначаваме мястото с пръсти, които предварително сме натопили в горещ разтвор, или си служим със свиване на врата. Съдовете, които идват пред погледа, като сме , ги обозначили с чернило, ги повдигаме от раната посредством пръстите на лявата ръка или тези на ръката на помощника и веднага даваме на кръвоносния съд повърхностен разрез. След това, като разделяме с куки и чрез разпаторий и сме оголили кръвоносния съд, достигаме до увреденото. И ако е малко, издигаме го с тъпа кука и обръщаме това, което режем, докато не остане и частица от него. Ако пък се случи голямо, подлагаме чрез игла двойна бримка от обработен лен и най-напред изчерпваме кръвта от двата края на оголения съд, превързваме и режем по средата или веднага, или по време на отделянето го изтръгваме. Някои, освен че режат, но и изгарят кръвоносния съд посредством костилковиден каутер на подходяща дълбочина. След операцията превързваме със сухи превръзки и поставяме слезка. Поставяме върху разреза на плътта изсушаващи лекарства и корпия и с лекарства лекуваме до ръбцуване, разбира се, да изпреварим гангренясването и да сме изцедили отделенията в превръзките".

За ларинготомиите:

Текстът отново е на Павел Егински: "Най-добрите хирурзи са описали и тази операция. И така Антил казва: "За болните от възпаление на гърлото (вероятно се има предвид дифтерия). Както описахме начина на диетата, ще отхвърлим като опасна операцията, при която е направен разрез, от който всички артерии и белият дроб страдат. След като около устните и гърлото има слуз и след като сме похлупили отвора на бронха и артерията (трахеята —б. а.) е станала безчувствена, вероятно е да си послужим с фаринготомия, за да се избегне опасността от задушаване. След това, за да действаме и поставяме главата на трахеята така, щото да се среже чак между нейния трети или четвърти прешлен, защото е опасно да се разкъсва цялата. Той трябва да се наложи през безмесната част и по-сетне да се наложи през съдовете на споменатото място. Сега, след като сме навели назад главата на болния така, че трахеята да е станала- по-видима, служим си с напречен разрез, като го положим между двата пръстена така, щото да се среже не хрущялът, а ципата, свързваща хрущялите. А пък за да стане по- явно за действане, чрез остра кука държим кожата да се реже така, докато му се покаже гърлото. И като се отместят съдовете встрани, ако сме действително попаднали право, да се наложи разрезът".

За попадналите в ушния отвор предмети:

По темата е писал Павел от Егина: "В ушите попада не само камъче, но също стъкло, боб и костици от рога. Поради големината им стъклото и камъчетата, оставайки в леговището си, се запазват, а бобът и костиците от рог и също костите допринасят големи болки, като набъбват от естествената влага на тялото. Тогава трябва да се изхвърлят или с хирургическа сонда, или с остра кука, или с назъбени щипци (мизон)... Камъчетата и другите дебели неща извличаме, като навием вълна около лопатка, като я натопим в терпентиново масло или в нещо слепващо, поставяме я внимателно в ушния канал. Ако от това нищо не помогне, преди да се появи гнойно възпаление и спазми и опасност, следва просто чрез операция да го премахнем. Тогава поставяме болния обърнат с ухото надолу, с висулката му назад, служим си с малък сърповиден разрез и с лъжичката на лопатката (спатомеле — б. а.) изваждаме лежащото там тяло. След разреза раната да се зашие и да се лекува по кръвоспиращия начин".

Употреба на стригила:

По темата е писал Скрибоний Ларг: "При болки в ухото или нарастък без язва е показано да се влее в отвора на ухото посредством стри ги ла сапунче (вероятно се има предвид билката) или топъл сок от тиквени стърготини".

Употреба на вендузи:

"Има два вида вендузи — бронзови и рогови. Бронзовите от едната страна са отворени, от другата затворени. Роговите също имат от едната страна отвор, от другата малка дупка. В бронзовата се влива горещ линимент и така нейното устие се намества до тялото и се затиска, докато се залови. Роговата се поставя на тялото сама. След това от тази страна, на която е малкият отвор, се извлича въздухът и върху него се поставя восък, докато се затвори, и също се залавя. Правят се и Други (вентузи — 6. а.) не само от тези материи, но също и от всякакви други. И ако друго липсва, за тази работа се намесява удобно някоя чашчица или гърненце с по-твърда уста. Там, където се е заловила, ако преди ,това кожата , е разрязана със скалпел се извлича кръв, ако е цяла — спиритус (пневма — една от съставките на човешкото тяло според древните медицински познания)".

Употреба на коремчест скалпел (при емпиема):

Предполага се, че Хипократ е писал по темата, където се твърди, че: "Когато изходът на гнойта трябва да е широк, трябва с коремчест скалпел да се среже между плеврата първата кожа".

Операция на енкатида (нарастък на долния клепач):

По темата е писал Етий Амиден: "По-големите й незлокачествени енкатиди се отрязват, като се захващат с мизон. Ако нарастъкът е по-голям, трябва да се провре през основата му игла, която има двоен конец, след това да се свие конецът и като стане къс, докато посинее месото, се отнема с нож. И се превързва с луспест сух прах и се слага отгоре компрес. Последващата треска да се лекува и след третия ден с мед. Да се предпазва да не се отнеме и основата на мигления ръб с нарастъка. Ако не, настъпва сълзотечение".

Цитираните интервенции и описанията на медицинските инструменти, които намирали приложение при операции, дават на историците любопитна информация за сравнително широкото поле за дейности на античните хирурзи.