Първи данни, разказващи за произхода и въвеждането на медицинския термин „аортна аневризма”

От -1550г.

Древногръцкият философ Антистен e изказал мисълта: „Мъдростта се корени в проникновението на думите”. В древни времена, медицината е била неразривно свързана с философията, а немалка част от специфичния език, с който си служи науката за лечението произлиза от древни вярвания. Истинското богатство на медицинската терминология вероятно се крие в нейната връзка с историята на медицината, която от своя страна, е обвързана с научните постижения и неспирния напредък.

Като пример за това може да се посочи терминът "аортна аневризма", който има международна употреба в медицинската практика. Той има забележителна етимологията и дълга историческа еволюция в медицинската практика. За да се оразделят и опишат, най-добре е да се направи анализ на двете думи поотделно.
И така, аортата е главният кръвоносен съд в артериалната система, която води началото си от сърцето и пренася кръвта до всички части на човешкото тяло. Терминът произлиза от старогръцката дума aorte, а също така и от глагола аorteo, който от своя страна, е удължена форма на aeiro, което означава "повдигам", "повишавам се", "затварям." Корените на термина може да се „проследят” в древната представа, че сърцето е „хванато” от аортата, подобно на предмет, обхванат от каишка, а артерията повдига и поддържа в определено положение сърдечния мускул. Освен тона, терминът аорта (aorte) има общ етимологичен произход с aorter (презрамка, кания, обхващаща мечовете, които били част от бойното снаряжение на древногръцките хоплити. Снимката по-долу пакзва как е изглежала тази кания).

Значение за историята  на медицината има фактът, че думата „аорта” има общ етимологичен произход с медицинския термин „артерия”. От друга страна, думата артерия произлиза от гръцкото съществително arteria (използвано за артерия), чиито корен съдържа (aer, "въздух") и tereien, който се превежда като "запазвам, съхранявам.". Думата aeiro, чиято форма е удължена от aorteo е „образувала” своя етимологичен корен от думата aer (въздух), съчетаващ в себе си общите корени на думите аорта и артерия (схемата по-долу обобщава казаното до момента).

Освен това, словообразуването на изброените по-горе думи подсказва на историците за древногръцкото вярване (поддържано дори от Хипократ), че артериите са „дихателни” тръбички, служещи за пренасянето на въздух (от гръцки πνε?μα, pneuma - въздух). Разликата между кръвоносните съдове и бронхите не била известна на древногръцките медици. Ранните анатоми вероятно са предполагали, че двете структури имат въздухопреносна функция, защото при дисекции на трупове и артериите, и бронхите сили изпълнени с въздух. Това вярване е в съответствие с първоначалната Хипократова употреба на думата аортата, за да опише основния въздухоносен път, пренасящ живителния кислород в дробовете.

От естеството и функционирането на кръвоносните съдове са се интересували древните лекари от много култури. Въпреки това, едно от най-старите описания на артериални аневризми (като съществено и основно съдово заболяване) може да се проследи до Древен Египет. Описанието на опасното състояние е идентифицирано в Еберс папирус (датира от около 1550 година пр.Хр.), но за съжаление не е идентифициран специфичен медицински термин, описващ анатомичните структури (аорта или артерии), някои патологични състояния (аневризмите), но този факт може да се дължи и на пропуск от страна на египтолозите и криптографите.

Конкретният термин „аорта” впоследствие е въведен в медицинската практика от древногръцкият лекар Хипократ (около 460 г. пр.н.е. - около 370 г. пр.н.е.). Той използвал думата, за да опише трахеята и бронхите. Един век по-късно, Аристотел, който е гръцки философ, биолог и лекар е „пренесъл” употребата на понятието, за да опише анатомичната структура на съдовете, произхождащи от сърцето. Невярното древногръцко схващане, че аортата и артериите пренасят въздух впоследствие е осмислено и коригирано, въпреки че употребата на артерия като нарицателно за трахея на английски език продължава до средата на 17 век. За да се ораздели името на дихателната тръба се въвежда терминът „arteria tracheia” (артерия трахея), който буквално се превежда като "груба артерия" (вероятно се има предвид неравната хрущялна структура на трахеята). Терминът „аневризма” не е срещан в медицинските документи и учения в древногръцкия период.

Руфъс от Ефес е гръцки лекар, живял в началото на римския период (първи век от н.е.).  Вероятно той е първият древен учен, въвел в медицинската практика термина аневризма. Един от неговите оцелели медицински трудове и трактати носи заглавието: "За наименованията на частите от човешкото тяло". Впоследствие трудът му е цитиран от римският медик Клавдий Гален (129-201 година). Гален е бил изключителен лекар, хирург и философ, който значително е допринесъл за разбирането и естеството на  медицинските специалности. Може да се каже, че неговият основен принос към историята на медицината са изследванията му, посветени на кръвоносната система. Той е първият лекар, който е правил разлика между артериите и вените. Той е направил и първото описание на аневризмите, възникващи спонтанно вследствие на дилатация.

Гръцкият хирург Антил, живял около втори век след Христа е изготвил един от най-ранните доклади за лечението на периферните аневризми чрез лигиране на артериалните захранващи съдове, отвеждане и премахване на увредената от аневризмата част. Неговите научни постижения са оцелели чрез медицинските записи на Орибасий  (325-403), който е бил виден византийския хирург и лекар, занимаващ се с операциите на аневризми. Медицинската история свидетелства за напредъка в следващото хилядолетие, който е довел до отделянето и разширяването на термините "аортна аневризма" в западната и международната медицинска терминология е постигнат чрез работата на Амброаз Паре (1510-1590 г.) и неговият приятел и колега Андреас Везалий (1514-1564 г.). Те са първите хирурзи и анатоми, които са описали аневризми на коремната и гръдната аорта.

От казаното до тук може да се обобщи, че:
- през 5 век пр.Хр. Хипократ е въвел термина аорта, за да опише бронхите;
- през 4 век пр.Хр. Аристотел е употребил термина аорта, за да опише структурите обхващащи сърцето;
- през 1 век след Христа Руфъс от Ефес е въвел термина аневризма в практиката;
- през 2 век след Христа Гален е направил описание на аневримите;
- през 4 век след Христа Орибасий е описал хирургическо лечение на аневризмите;
- през 16 век Амброаз Паре и Андреас Везалий са описали аневризми на коремната и гръдната аорта.

Проследяването на появата на термина „аортна аневризма” в трудовете на лекарите от миналото предоставя на историците изключително ценна информация, тъй като той отразява начина на мислене относно анатомичното устройство на организма, който древните медици постепенно са си изградили.

Ако се осмисли твърдението на Антистен, че: „Мъдростта се корени в проникновението на думите”, то може да се каже, че мъдростта на медицината е въплътена в нейната история, разказваща за обособяването и напредъка на лечителското изкуство, методите за третиране на болните и термините, обединили вярванията и теориите на медиците от миналото.