Датската лекарка Маргрете P. Рак и лекарската й практика в Африка

От 1930г.

Маргрете P. Рак (родена през 1930 и починала през 12 декември 1977 година), по-известна като Грете Рак, е датски лекар и хирург. Тя е работила в Заир (сега Демократична република Конго).

Лекарката е сбъднала мечтата си, създавайки своя болница в африканското село Абумомбази през 1972 г. През 1975 година тя започнала работа за болнично заведение в Киншаса, собственост на датския Червен кръст, а две години по-късно д-р Рак се завърнала в Дания, за да се бори със симптомите на неизвестно дотогава заболяване, което по-късно щяло да стане известно като СПИН.

През месец юни 1981 година Центровете за контрол на заболяванията признали за съществуването на болестта СПИН, а доктор Рак станала една от първите жени с неафрикански произход (освен с Арвид Ное), починали вследствие на инфекция, свързана със синдрома на имунната недостатъчност.

Ранна кариера на д-р Рак в Зайре

Родена в датския град Тистед, д-р Рак започнала да практикува медицина в анголската провинция Зайре. През 1964 лекарката се завърнала за кратък период в Европа, за да се обучава по-задълбочено в областта на коремната хирургия и третирането на някои тропически заболявания.

В периода от 1972 до 1977 година тя е работила в малка местна болница в заирския град Абумомбази и в болница в Киншаса, собственост на датския Червен кръст. Най-вероятно именно в този период лекарката е била изложена на действието на вируса на СПИН (1964 година).

Нейният колега и приятел Иб Байбджърг (медик, специализирал в областта на заразните заболявания) в свое писмо от 1983 година, адресирано до медицинското списание „The Lancet” е написал, че неговата приятелка: „Работеше като хирург при невероятно примитивни условия, при които тя много често беше в контакт с кръвта на пациентите”.

Заразяване със СПИН

Рак очевидно е страдала от първите симптоми, с които се проявява СПИН още в края на 1974 година (диария, подуване на лимфните възли, загуба на тегло и умора). Въпреки че нейните симптоми били облекчени след кратък терапевтичен медикаментозен прием през 1975 година, симптомите по-късно станали значително по-лоши.

След кратка почивка в Южна Африка през юли 1977 г., д-р Рак изпитвала затруднения да диша и разчитала на преносима кислородна бутилка. Завръщайки се в Дания, лекарката се подложила на задълбочени тестове, които установили, че е жертва на редица опортюнистични инфекции (заразена е с бактериалните инфекциозни агенти - Candida Staphylococcus aureus Pneumocystis carinii pneumonia).

Тестовете показали, че в кръвните проби на д-р Ракс почти липсват Т-лимфоцити, което е довело до тежко потискане на функциите на  имунната система. По това време, лекуващите лекари на д-р Раск не можели да посочат причината за състоянието колегата си, което в ретроспективно отношение, можело да се разглежда като един от първите случаи на СПИН, установени извън Африка.

За съжаление доктор Маргрете Рак не можала да се справи с тежкото заболяване. Лекарката жертвала собствения си живот, за да облекчи страданията на своите пациенти в Африка. Така, след провеждането на многобройни тестове и неуспешни терапии, д-р Рак се завърнала в Копенхаген, където останала до смъртта си на 12-ти декември, 1977 година.

Животът на лекарите като Маргрете Рак може да се приеме като пример, при който реализирането на най-искреното човешко желание да се докоснем до висши ценности  като хуманност, състрадание, както и мечтата да се промени статуквото, осмисля саможертвата.