Двама души, оцелели след изпълнени екзекуции.

От 1740г. до 1815г.

И до ден днешен смъртното наказание е официална присъда в голяма част от страните по света.Обикновено се прилага върху обвинените в изключително тежки престъпления хора. Идеята на наказанието е да отнеме живота на дадения престъпник, тъй като той е твърде опасен и едва ли подлежи на промяна, тоест няма смисъл да му се дава втори шанс. Такава е съдбата на много серийни убийци, изнасилвачи, крадци на самоличност и др.

Обикновено екзекуциите са кратки и изключително ефективни. През историята най-утвърдените методи за изпълнение на смъртна присъда са обесване, обезглавяване, разстрел, както и по-съвременните способи - чрез електричество (електрически стол) или чрез инжектиране на парализираща отрова.

Колкото и невероятно да звучи, историята помни няколко случая, в които екзекуцията е извършена, но осъденият оцелява. Днес ще ви разкажем за мексиканеца Венсеслао Мигел и англичанина Уилиам Дауъл. По невероятни стечения на обстоятелствата и двамата успяват да избегнат смъртта, единият след разстрел, другият - след обесване.

Венсеслао Мигел е роден в края на 19-ти век в Мексико. За съжаление историците не знаят почти нищо от детството му, както и за юношеските му години. Става известен по време на Мексиканската революция, тъй като участва активно в сраженията на страната на реформатора Панчо Виля. Мигел обаче е арестуван от официалните власти през 1915-та и веднага е осъден на смърт.

Революционерът е отведен на градския плац, където да бъде разстрелян. Разбира се, присъдата не е резултат от истинско дело, а по-скоро масова военна практика. Сходна смърт застига повечето симпатизанти на бунтовническото движение в латиноамериканската страна. Затова, които да изпълнят екзекуцията. Един от тях - офицерът - има за цел да гръмне осъдения в един от главните жизнени органи - сърцето или мозъка.

След като командата е дадена, девет куршума попадат в тялото на бунтовника, един от които го уцелва в главата. След това войниците се оттеглят от площада, оставяйки мъртвото тяло на центъра за назидание и пример. Оказва се обаче, че екзекутираният мъж е не само жив, но и идва в съзнание. По някакъв начин той успява да стигне до най-близката църква, където свещениците се грижат за раните му и успяват да го излекуват.

Венсеслао Мигел получава прякора El Fusilado, което означава „Екзекутирания“. Историята му става известна благодарение на американско шоу за невероятни житейски случки. Там бившият революционер показва белезите си, между които и дупка от куршум, минаваща през дясната страна на челюстта му и скулата.

Британецът Уилиам Дауъл живее в началото на 18-ти век в Лондон. През 1740-те той е арестуван от полицията заедно с още 5 човека и е обвинен в изнасилване и убийство. След като цялата банда признава за деянията си, всички нейни членове са осъдени на смърт чрез обесване. След като увисват на бесилото, телата на обвиняемите са занесени в школата на известен учител по хирургия, който има договор със стражата. По време на екзекуцията Дауъл все още няма 20 години.

Десетина минути по-късно една от медицинските сестри в моргата на учебното заведение чула странен шум, подобен на хъркане. Уплашената жена извикала главния лекар, който с изненада установил, че един от „труповете“ все още диша.

Уилиам Дауъл е занесен в един от кабинетите и моментално е подложен на актуалното тогава лечение чрез кръвопускане. След като животът е върнат в тялото му, момчето спи около половин денонощие. Когато идва на себе си и изпива чаша вино, подправена с билки, младежът е разпитан от властите. Оказва се, че той няма никакви спомени от последните няколко дни, включително и за извършеното престъпление и собствената си екзекуция.

Прокуратурата отсъжда, че щом обвиняемия е минал през една екзекуция и е оцелял, самият Бог се е постарал да запази живота му, вземайки му обаче спомените за извършеното престъпление и съответното наказание. Дауъл е пуснат на свобода без каквито и да е последствия. До края на живота си той не извършва нищо противозаконно.

Редактор: Георги Динев