Framar.bg 0
0
Е-аптека Промоции
Здравна библиотека
Здравни проблеми Медицинска енциклопедия Заболявания Симптоми и признаци Алтернативна медицина Анатомия Медицински изследвания Лечения Физиология Патология Ботаника Микробиология Фармакологични групи Медицински журнал Взаимодействия История на медицината и фармацията Здравето А-Я
Диагностик
Здравна помощ
Здравен справочник Специалисти Здравни заведения Аптеки Институции и организации Образование Спорт и туризъм Клинични пътеки Нормативни актове Бизнес Социални грижи Форум Консултации
Здравна медия
Здравни новини Любопитно Интервюта Видео Презентации Научни публикации Анкети Бъди активен Кампании
Здраве и начин на живот
Хранене Хранене при... Рецепти Диети Групи храни и ястия Съставки Е-тата в храните Спорт Съвети Психология Лайфстайл Интерактивни
За нас
За Фрамар За реклама Статистика Общи условия Екип Кариера Адреси на аптеки Фрамар Блог Важно Автори Програма за лоялни клиенти Промоционална брошура
Контакти
Назад | Начало История на медицината Деветнадесети век – времето, когато американците избягват болниците, а спешните отделения не съществуват

Деветнадесети век – времето, когато американците избягват болниците, а спешните отделения не съществуват

от 24 окт 2017г., обновено на 25 окт 2017г.
Деветнадесети век – времето, когато американците избягват болниците, а спешните отделения не съществуват  - изображение
  • Инфо
  • Продукти
  • Библиография
  • Коментари
  • Свързаност
Инфо
Инфо
Продукти
Библиография
Коментари
Свързаност

От 1870г.

Спешните отделения в САЩ са единствените здравни институции за неотложна медицинска помощ, в които пациентите, имат право да получат незабавни грижи, независимо дали те разполагат със здравни застраховки, или не. Предназначени за бързото лечение на пациентите в криза, отделенията за спешна помощ се постепенно се превръщат в скъпоструваща предпазна мрежа за всички видове неотложни състояния.
 
Макар че здравната индустрия в САЩ порицава пациентите за прекомерната експлоатация от тяхна страна, претъпканите спешни отделения са симптом за един по-дълбок и сложен проблем със здравето в Страната на неограничените възможности. Той не е единствено заради хората без застраховки, които разчитат на болничните заведения със светещата табелка "ER" ("ER" е абревиатура на Emergency Room – спешно отделение). По-често посетителите са пациенти със задоволително здравно осигуряване, които търсят спешна помощ, защото техните лекари са прекалено заети или не могат да стигнат до специалист. Разбира се, другата причина действително е недостигът средства на тези хора. Анализаторите считат, че колкото по-сложна, "стресирана" и "бурна" е здравната система, толкова повече хора следва да се завръщат към простата, макар и скъпа за поддръжка система на спешните отделения.

Ако се имат предвид днешните претоварени лечебни заведения и в САЩ, а и по света, трудно би било да си представим какво е било времето, когато американците се стараят да избягват болничния престой на всяка цена. Това е моментът преди болниците да се превърнат в своеобразни крепости с животоспасяваща техника. Тогава болните предпочитат да получават медицински грижи по домовете си, най-вече от членовете на семейството или в краен случай - от наети медицински сестри. Лекарите се повикват специално.

Болниците от деветнайсети век са окаяни места, предназначени за крайно бедните работници, мигранти и пътници, които няма къде да си починат или нямат семейство, към което да се обърнат. Добавяйки тази социална стигма и фактът, че отделенията най-често са засегнати от тежки болнични бактериални инфекции, няма как тези заведения да се славят с добро име. Лекарите не разполагат с много медикаменти, а здравните институции се ползват най-вече като места, гарантиращи отдих и храна.

По-късно в периода между 1870-те и 1880-те революционни промени следват въвеждането на бактериалната теория за появата на заболяванията. След това започва ерата на активната болнична стерилизация. Оперативните манипулации, изпълнявани допреди това върху кухненски маси през 70-те и 80-те години на 19 век, се прилагат в стерилни операционни зали. Тази положителен напредък прави болниците незаменими за съвременната хирургия. Следва и каскада от медицински нововъведения (след 30-те години на 20 век), довели до разработването на ефективни антибиотици, на образната диагностика, диализата, лекарствената група на кортикостероидите. Всички те позволяват на медицинската професия да постигне безпрецедентна степен на ефективност.

През 1900 г. жертвите на злополуки се пренасят в домовете им, за да се възстановят или да загинат, а малко болници разполагат със спешни приемни кабинети. След 1945 г. тази ситуация коренно се променя. Болниците започват да заделят от оскъдните си ресурси за създаването на отделения за спешна помощ. В тях често работят специалисти, чиято техника се развива и усъвършенства на бойното поле и благодарение на препълнените лазарети с войниците, сражавали се във Втората световна война. С новосъзадедените кръвни банки и дефибрилатори, тогавашните лекари постигат немислими дотогава ефекти. Съществен е и фактът, че спешните отделения работят денонощно, а това изявление е рекламирано активно от тогавашната Американска болнична асоциация. Съобщението на организацията бива предавано отново и отново от журналистите. Директорът на болница "Уошингтън" – д-р Реджстан се радва, че: "обикновените хора, а дори и заможните" могат да се лекуват в спешните отделения, защото те: "искат наистина бърза помощ".

Благодарение на изобилието от нови болници, вярата в съвременното и високото й ниво, посещенията в спешните отделения се увеличават с 400% между 1940 и 1955 г., а този растеж не влошава качеството на работата в тях. Посещаемостта в тези лечебни заведения се дължи на факта, че американците имат по-големи очаквания към здравните грижи в САЩ, които са покрити "на парче" от системата за осигуряване със застраховки. Тази тенденция създава условия за т.нар. "перфектна буря", която превръща спешните отделения в претоварени здравни заведения, където човек не може да получи внимание и спешна грижа. Загрижените болнични администратори обявяват, че САЩ е застрашен от "криза на свръхексплоатацията". Първоначално виновните за тази тенденция са американците от средната и работническата класа, които изпитват трудности при достъпа си до първична помощ.

Историкът Беатрикс Хофман анализира три причини за свръхексплоатацията на спешните отделения  през 50-те и 60-те години. Първо - поради недостига на лекари и затрудненото придвижване на пациентите на големи географски разстояния, а и много хора нямат лични лекари и са принудени да посещават спешните отделения за обикновени заболявания. Второ - много хора от средната класа имат частична здравна застраховка, ограничаваща в повечето случаи болничните услуги. Когато научават за този факт (понякога и след като си получат сметката за услуги, за които пациентите смятат, че са покривани от застраховката си), хората са принудени да платят, за да не бъдат лишени от здравни грижи.

Учудени от безпрецедентното търсене на спешна медицинска помощ, болниците "правят рязък завой" в практиката си: вместо да рекламират, че и техните врати са винаги отворени, те започват да разпространяват брошури, с които инструктират обществеността за "правилната употреба на спешните отделения", молейки се хората да остават вкъщи и да се обаждат по-често на личния си лекар, освен ако състоянието им не е животозастрашаващо. За съжаление, често "спешно" е субективно понятие, а и самите пациенти нерядко са в състояние да кажат каква е причината за гръдната им болка или затрудненото им дишане. Те знаят единствено, че болницата със своето високотехнологично оборудване може да им даде отговор по всяко време на деня или нощта.

Пациентите са наясно и с факта, че могат да прекарат в чакалнята на спешното отделение цели часове, а експериментът може да бъде неприятен и скъп. Администраторите разбират, че много от тези пациенти не могат да платят сметките си, но обществеността реагира с възмущение, когато болниците връщат пациенти. Това  довежда до появата на закон от 1986 г., който засяга спешното лечение след времето, когато американите не желаят да се лекуват с болници.

По статията работи: Виктория Милова

5.0/5 1 оценка

Продукти свързани със СТАТИЯТА

ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM - 13.003 ЧЕРВЕНА
223.00лв.

ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM - 13.003 ЧЕРВЕНА

Безплатна доставка за България!
ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS  EM-13.042
122.00лв.

ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM-13.042

Безплатна доставка за България!
ЧАНТА - РАНИЦА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM - 13.006 ЧЕРВЕНА
205.00лв.

ЧАНТА - РАНИЦА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM - 13.006 ЧЕРВЕНА

Безплатна доставка за България!
ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM-13.021
153.00лв.

ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ ELITE BAGS EM-13.021

Безплатна доставка за България!
ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ JUMBLE ELITE BAGS EB - 08.004 ЧЕРВЕНА
86.00лв.

ЧАНТА ЗА СПЕШНА ПОМОЩ JUMBLE ELITE BAGS EB - 08.004 ЧЕРВЕНА

ЛЕКАРСКА ЧАНТА ТИП КУФАР ELITE BAGS EB - 02.006
489.00лв.

ЛЕКАРСКА ЧАНТА ТИП КУФАР ELITE BAGS EB - 02.006

Безплатна доставка за България!

Библиография

http://www.history.com/news/americans-once-avoided-the-hospital-at-all-costs-until-ers-changed-that

Снимка: thesandersfirm.com

Коментари към Деветнадесети век – времето, когато американците избягват болниците, а спешните отделения не съществуват

От сайта
Напиши коментар 0 коментара
  1. Коментирайте Деветнадесети век – времето, когато американците избягват болниците, а спешните отделения не съществуват
    www.framar.bg 
    на 17 May 2025 в 19:39
    Коментирайте "Деветнадесети век – времето, когато американците избягват болниците, а спешните отделения не съществуват "

СТАТИЯТА е свързана към

  • Лечение на спешни състояния: първа помощ при инфаркт
  • Неотложно звено (Дежурен кабинет) - МЦ "Лора" ЕООД, гр. София
  • Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Разград
  • Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Перник
  • Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Добрич
  • Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Стара Загора
  • Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Кърджали
  • Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Варна
  • Спешна помощ в САЩ: Защо лекарите в спешните отделения са все по-малко
  • Моята среща със 112 - разказва Ивайло Танушев
googletag.pubads().definePassback('/21812339056/Baner300600', [300, 600]).display();

ЗДРАВЕН ФОРУМ ПО ТЕМАТА

Съществуват ли безкръвни глюкомери?

преди 56 дни, 23 часа и 45 мин.

Когато пазаруването излезе извън контрол и стане болест

преди 97 дни, 1 час и 19 мин.
Всички

НАЙ-НОВОТО ВЪВ ФОРУМА

Услуги в България на speedybook.pro

преди 1 дни, 7 часа и 43 мин.

Какво представлява прозяването

преди 5 дни, 22 часа и 43 мин.

Кои са летните фестивали, които ще посетите?

преди 5 дни, 22 часа и 55 мин.

Шалгам - сок от виолетов морков за детоксикация

преди 5 дни, 23 часа и 2 мин.
Всички

АНКЕТА

Прозрачна ли е благотворителността в България?

Виж резултатите

Е-АПТЕКА ПОСЛЕДНО ОБНОВЕНИ

ПОУМОН ХИСТАМИН 30 СН

РУУФ РАТ КАПАН ЗА МИШКИ И ПЛЪХОВЕ С ЛЕПИЛО 18 / 13 см CATCHMASTER

НИВЕА СЪН PROTECT & MOISTURE ХИДРАТИРАЩ СЛЪНЦЕЗАЩИТЕН СПРЕЙ ПОМПА SPF50+ 270 мл

СОЛИНГЕН МАГНУМ КЛЕЩИ ЗА НОКТИ 003

ОРТОТЕХ ОРТО СОФТ РАЗДЕЛИТЕЛИ ЗА ПРЪСТИ ХАЛУКС ПРОТЕКТ

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

V08BA рентгеноконтрастни средства, съдържащи бариев сулфат

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 16 май 2025г. в 16:39:11

МАГНЕЗИЕВ БИСГЛИЦИНАТ капсули 200 мг * 120 НАТУРАЛ ФАКТОРС

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 16 май 2025г. в 16:27:52

V08BA рентгеноконтрастни средства, съдържащи бариев сулфат

Коментар на: Десислава Петрова от 16 май 2025г. в 16:20:59

МАГНЕЗИЕВ БИСГЛИЦИНАТ капсули 200 мг * 120 НАТУРАЛ ФАКТОРС

Коментар на: Петя Петкова от 16 май 2025г. в 15:53:33

НИЛАЦИД ГАСТРОГЕЛ саше * 20

Коментар на: www.framar.bg отговаря от 16 май 2025г. в 15:24:57
При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар или фармацевт. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви чрез сайта информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава.
Данни на Фрамар ООД:
  • Фрамар ООД, ЕИК: 123732525, Стара Загора, ул. Петър Парчевич № 26, телефон: 0875 / 322 000, e-mail: office@framar.bg
  • За контакт
  • Borika
  • MasterCard
  • mastercard securecode
  • Visa
  • verified by visa
Информация:
  • Общи условия
  • Политика за поверителност
  • Политика за използване на бисквитки
  • Право на отказ от договора
  • Рекламации
  • Доставка
  • Плащания
  • Отстъпки за регистрирани клиенти
  • Промоции и безплатна доставка
  • Често задавани въпроси
  • Карта на сайта
  • При възникване на спор, свързан с покупка онлайн, можете да ползвате сайта ОРС
  • Български Фармацевтичен съюз
  • Изпълнителна агенция по лекарствата
  • Комисия за защита на потребителите
  • Министерство на здравеопазването
БДА NextGenerationEU DMCA.com Protection Status
© 2007 - 2025 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook
Изработка на уеб сайт от Valival