Начало История на медицината Дезодорантът - как се появява най-големият помощник в личната хигиена

Дезодорантът - как се появява най-големият помощник в личната хигиена

От 1888г.

Дезодорантът - как се появява най-големият помощник в личната хигиена - изображение

Преди да се разровим в уханния в свят на дезодорантите, с чиято история ще ви запознаем днес, ще ви кажем една неудобна, а и нечестна истина: не при всички хора потните подмишници са повод за отвратено врътване на нечий нос встрани. Да, при някои, дългият летен ден не се нанася по края на късите ръкави. Докато за други хора със сигурност може да се твърди, че са причинили смъртта на много пойни птички и пчелички (или поне в детските филмчета това е тенденцията).

Сега сериозно – както немалко други особености в дебрите на човешкото тяло, и тук можем да обвиним генетиката. Да, всичко се свежда до генетичното ни наследство, което носим и предаваме на децата си. Хората, носители на гена "ABCC11", са щастливци. При тях потта не съдържа съставките, любими на бактериите, населяващи тялото ни (а именно жизнената дейност на микроорганизмите е виновна за неприятния мирис след изпотяване). Този ценен ген е рядкост за хората от европейските, африканските, местните американски и централноазиатските популации, но е често срещан в Източна Азия, където текущата употреба на дезодоранти е само 7%.

Както стана ясно по-горе, индивидите, които след изпотяване, излъчват характерна миризма, са жертва на дейността на бактериите по кожата. Последната пък разполага с два вида потни жлези: екринни и апокринни. Първите покриват по-голямата част от тялото и отделят чиста безцветна течност, съставена от вода и натриев хлорид, когато телесната ни температура се повиши. От друга страна, апокринните жлези, които най-вече, се съсредоточават в областта на подмишниците и слабините, излъчват различен вид пот. Тя е стерилна при отделяне, но когато се комбинира с телесните бактерии, се създава миризмата. Ако по кожата ви има бактерии като стафилококус хоминис или по-слабите микококи: лоши новини – подмишниците ви едва ли ще ухаят на цветя.

Хората с бактерии по телата си, които предизвикват миризма, се опитват да прикрият неприятното телесно неудобство от хилядолетия. Въпреки че текущите постижения в областта на микробиологията определено съдействат на изследователите при разработката на нови начини за контрол на неприятната миризма, учените обединяват усилията си около един общ слоган: "Да накараме хората да миришат недотам човешки".

Тук на помощ идват дезодорантите. Дезодорант е дума, вкоренена в речта на хората от 19 век. Но ако започнем да изследваме това как древните цивилизации се опитват да миришат по-добре, то определено ще разискваме не темата за антиперспирантите, а тази за праотците им - парфюмите и етеричните масла. Макар парфюмите, сами по себе си, да не могат да ни отърват от бактериите, които карат потта да мирише, за хората в миналото – те изпълняват друга мисия. Действат като "обонятелно прикритие", нещо като мантия невидимка за потта.

Парфюмите са на почит още в Древна Месопотамия. Модата се пренася и в Древен Египет. Яростта на миризмата се дави в аромата на парфюм. Гъстите уханни пасти на Народа на фараоните се приготвят от естествени продукти, смесени с масла или мазнини от животински произход. Египтяните подхождат творчески към борбата с миризмата – те не се ограничават до обикновените ароматни растения (като лимонена трева и роза). Мажат сe и с яйца от щрауси и костенурки.

Тази традиция е продължена от гръцкото и римското общество. Древните култури създават прототипите на първите спа центрове, поддържайки изящно построени бани, в които струи гореща и студена вода, ароматизирана с ухаещи етерични масла. И гърци, и римляни считат, че приятните аромати, на всяка цена, трябва да вървят ръка за ръка с добрата лична хигиена. С приближаването на 17-и век ароматните бани се превръщат в популярна традиция, възприета отлично от народите в днешна Турция и други части от Близкия изток.

За съжаление, европейците не се оказват толкова ревностни традиционалисти. Те не желаят да последват класическата утвърдена традиция, а църквата. Тя е на мнение, че къпането е зловредно за миряните, а лекарите твърдят, че водата отмива "защитния" слой на кожата. По този начин хората стават податливи на заболявания. Баните добиват популярност в Европа едва през 19 век, което тласка напредъка и развитието на европейската парфюмерия.

Съединените американски щати също не са "цвете за мирисане". Американците започват да пишат историята си като зловонна нация, в която употребата на парфюмите, е рядкост. Ароматът на тази тенденция се променя едва през 1888 г., когато микробиологичните изследвания напредват достатъчно, за да могат изследователите да разработят първия по рода си козметичен дезодорант. Неговата марка е "MUM" ("Мъм"). Продаван в малки консервени кутийки, восъкоподобният крем съдържа антибактериалния цинков оксид. Конкурентната му марка крем дезодорант, на име "Everdry" ("Евърдрай"), се появява на пазара през 1903 година. Едва през 1912 година се появява първият антиперспирант, наречен "Odorono" ("Одороно"). Според престижното списание "Smithsonian magazine", активната съставка на "Одороно", е алуминиев хлорид, който трябва да бъде суспендиран в киселина, за да остане ефективен.

Успехът на тези ранни дезодоранти и антиперспиранти не се корени толкова в идеята, че те ухаят добре, а защото са обект на агресивна рекламна кампания, "целяща" се в женската несигурност. Изследванията на потребителите по това време установяват, че само две трети от анкетираните жени не смятат, че имат проблем с потта. Само погледнете една от рекламите на "MUM" от 1919 г. Тя всъщност казва на дамите: "Съжаляваме, но миришете - това е причината да не излизате по срещи." След рекламата по-долу продажбите излитат до небето. Доста показателно и типично по американски, нали?

Технологията по разработването на дезодорантите бавно се подобрява, начело с тази на "MUM". Оригиналната формула на продукта се смята в най-добрия случай – за досадна (веществото е мазно и оставя петна по дрехите. През 1952 г., вдъхновена от технологията на химикалката с връх, подобен на ролер, Хелън Барнет изобретява дезодоранта с ролка (по-известен като рол-он). Дезодорантите от типа рол-он продължават да бъдат най-популярния тип дезодоранти в Съединените щати, а тези под формата на спрей са по-популярни в Европа и Южна Америка.

През изминалото десетилетие също се наблюдава увеличение в продажбите на "естествените" дезодоранти в САЩ и Европа. Под "естествен", главно, разбираме - без алуминий. Той е активната съставка в дезодорантите и антиперспирантите. Този страх от алуминия и идеята, че пречи на здравето е неоснователна. Американският институт по рака ("National Cancer Institutе") заявява, че "не е наясно с каквито и да било убедителни доказателства, свързващи употребата на антиперспирантите или дезодорантите и последвалият бум на злокачествени заболявания на гърдата".

Въпреки че алуминият не може да навреди на здравето, нови изследвания твърдят, че той не помага при контрола на неприятната миризма. През 2014 г. Крис Келуерт от Университета в Гент (заедно с д-р Амбрит) и неговият екип откриват, че дезодорантите с алуминиеви съединения, които "запушват" потните жлези, за да предотвратят срещата между бактериите и течността, на практика, избиват "добрите" и оставят живи "лошите". Това означава, че дезодорантите по лекарско предписание като "Certain Driving Clinical Strength Roll-On", който е с 12% алуминиев хлорид, прави хората зависими към него, защото всички техни добри бактерии се разрушават.

Опитът на Келуерт, изучавайки "добрите" и "лошите" бактерии, е причина за разработването на нова форма на защита от неприятната миризма - бактериалната трансплантация. Този метод все още се развива, но по същество - добрите бактерии се събират и се поставят върху измитата подмишница на някой с бактерии, водещи до лоша миризма. Макар да звучи просто, досега техниката има постоянен ефект, когато бактериите се "трансплантират" между двама души, които са кръвно свързани. За субектите, които не са роднини, добрите бактерии предпазват субекта от мирис в продължение на няколко дни, а след това - миризмата се връща.

Изследователите работят и върху дезодоранти, разработени на базата на откритието, че някои бактерии причиняват по-лоши миризми, отколкото други. Дан Баудън от университета в Йорк понастоящем работи по разработването на продукт, който е насочен специално към бактерии като стафилококус хоминис, без да се убиват добрите бактерии.

Но докато тези нови продукти не бъдат изцяло разработени и усъвършенствани, ще трябва да се придържаме към това, което имаме.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.inverse.com/article/17999-deodorant-history-past-present-future

Снимки: Crystalinks.com, Instructables.com, cdn.shopify.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ОткритияЗдравни съвети