Дезодорантът - как се появява най-големият помощник в личната хигиена

От 1888г.

Акценти

Днес дотолкова приемаме хигиенни продукти като дезодоранти и антиперспиранти като неизменна част от нашето ежедневие, че не се замисляме кога са се появили за първи път и изобщо как в далечното минало хората са се борили с лошата миризма. Всеизвестен факт е, че през Средновековието европейците - било то благородници или не, не са положителен пример за поддържане на телесна чистота. Векове преди тях древните култури обръщали особено много внимание на чистотата си и са положили основите на много практики, които съществуват и до днес.

Как са се справяли с миризмата на пот в древността

Преди хората да изобретят дезодорантите, които да прикриват неприятната миризма на пот, в миналото са разчитали на парфюми и етерични масла. Лошият мирис се дължи на бактериите по кожата и посредством тези козметични средства древните цивилизации потискали неприятните ухания.

В Месопотамия се появяват едни от първите парфюми, а в Египет усъвършенстват занаята. Те представляват гъсти пасти, изработени от естествени продукти, масло или животинска мазнина. Обитателите на северноафриканската страна използвали лимонова трева и роза, но може да се срещнат и продукти като щраусови яйца и черупка от костенурка. В папируса на Хърст е запазена рецепта за средство против изпотяване. В медицинския текст се препоръчва смесването на маруля, смирна, тамян и друго растение, чието име не е известно. След това пастата се втрива в кожата, за да се скрие миризмата на пот. Египтяните са използвани и сокове от плодове, смесени с тамян или други подправки като канела.

В гръцката и римската култура е доразвита традицията и дори е надградена. Тези два народа се специализират в построяването и използването на студени и топли бани, в които се прилагат различни аромати. Тази практика се пренася през вековете, към 17 в. баните стават особено популярни в Близкия изток и Турция , като до днес в тези райони продължават да са на почит. Гръцките и римски терми са предшественици на съвременните спа центрове, където клиентите са обградени от специфични ухания.

През Средновековието европейците не могат да се похвалят със спазване на лична хигиена. През този период църквата има огромно влияние и тя втълпявала на хората, че къпането е зло, а лекарите добавяли, че честото миене отстранява защитния слой на кожата и така по-лесно проникват микробите в нейните пори. Всеизвестно е, че за да прикрият нетърпимата миризма на нечистоплътност, европейските благородници се обливали от главата до петите в парфюми. Едва през 19 в. на Стария континент започват да обръщат по-голямо внимание на личната хигиена и по-често използват водата. Това, от друга страна, провокира разрастването на парфюмерийните производства, както и улеснява разпространението на болестите.

Много преди появата на дезодорантите талкът и содата за хляб ги предшестват и се прилагали в борбата с потта и нейната миризма.

Създаването на първия дезодорант

В САЩ, също като в Европа до 19 в., личната хигиена не е много на почит. Но появата на първия дезодорант през 1888 г. променя лека-полека ситуацията. В онези години вече се правят микробиологични изследвания и това позволява разработването на MUM - подобен на восък крем, смесен с малко антибактериален цинков оксид. Вероятно хората, които са го използвали, не са останали очаровани от него, тъй като продуктът бил доста мазен и оставял петна по дрехите.
До този момент дамите си слагали парфюм, за да ухаят на свежо и идеята за дезодоранта била нещо непознато, затова приемането му станало бавно.

През 1903 г. на пазара излиза кремообразният антиперспирант Everdry. За да спира секрецията на пот, в състава му са включени алуминиеви соли. Действието му се изразява в запушване на порите на кожата.
Няколко години по-късно - през 1909 г., д-р Ейбрахам Мърфи от Синсинати създава течен антиперспирант, който му помага по време на операция като поддържа ръцете му сухи. Дъщеря му Една решава да си сложи под мишниците от него и установява, че продуктът елиминира потта и миризмата. След известно време (1912 г.) тя проявява търговски нюх и го пуска на пазара в помощ на дамите, които изпитвали неудобството на подложките под тогавашните рокли и в горещите дни се потели. Нарича антиперспиранта Odorono, който в началото не се радва на успех, но благодарение на рекламни кампании става много популярен и поставя основите на козметичните продукти с алуминий, които правят бум в нашето съвремие. Сп. "Смитсониън" (Smithsonian) разкрива, че активната му съставка е алуминиев хлорид, който се суспендира с киселина, за да остане ефективен.

Макар и бавно да се налагат сред потребителите, тези първи дезодоранти печелят своята популярност благодарение на агресивните рекламни кампании. Те залагат на несигурността на жените - преди рекламите проучване показва, че две трети от американките смятат, че нямат проблем с изпотяването. Но рекламни слогани като "Съжалявам, вие наистина миришете и това е причината да нямате срещи" (от реклама на MUM през 1919 г.), подкопават увереността им и след подобни маркетингови трикове продажбите на дезодорантите скачат до небето.

Модернизирането на дезодоранта

Независимо, че пионерите в козметиката против изпотяване като Odorono печелят много клиенти, той и подобните му дразнят кожата и правят сериозни петна на дрехите заради киселинността в съставите им, които са на базата на алуминиев хлорид. Чак с навлизането на 40-те години на миналия век този проблем е решен от химика Жул Монтение. Неговият дезодорант Stopette се предлага в пластмасова бутилка, има вариант и като спрей-дезодорант. След неговата поява се увеличава търсенето на пластмасови опаковки. Статистиката показва, че до 50-те години на 20 в. продуктът е използван от 50% от мъжете.

През 1952 г. Хелън Барнет създава дезодоранта рол-он, като взема идеята от известните тогава химикалки, чийто връх представлява въртящо се топче. MUM са първите, които започват да го произвеждат. През годините рол-он дезодорантът става най-популярното козметично средство против изпотяване в САЩ, а спрейовете - в Южна Америка и Европа.

През 60-те години на миналия век се появяват аерозолните антиперспиранти. Пръв от тях излиза на пазара Right Guard на Gillette. Те предизвикват революция с безконтактното приложение, но опасенията за околната среда и безопасността започват още оттогава. С годините тези притеснения се засилват и окончателно през 1977 г. Агенцията по контрол на храните и лекарствата (FDA) забранява една от съставките на аеролните дезодоранти - алуминиевият цирконий. След известен период Агенцията препоръчва да спре влагането на CFC пропеланти в тези продукти, защото те влияят на озоновия слой. Постепенно стик антиперспирантите в пластмасова опаковка стават предпочитаната форма.

>>> Химикали в дезодорантите могат да причинят репродуктивни проблеми

Естествен дезодорант - новата стара тенденция

Хората са запазили познанието от своите предци да създават дезодоранти от естествено извлечени съставки. През последните десетилетия подобни продукти добиха по-голяма популярност и комерсиализация и станаха предпочитани и достъпни.

Естественият дезодорант няма в себе си изкуствени или синтетични съставки. Най-често съдържа кокосово масло, арарут на прах, сода за хляб, магнезиев хидроксид, царевично нишесте, алое вера и каолинова глина. Той не спира изпотяването, защото отсъства антиперспирантът. Попиващите влагата и антимикробните съставки въздействат на потта и бактериите, предизвикващи неприятната миризма.