Декларация за правата на пациента, приета на 34-ата Световна медицинска асамблея в Лисабон през 1981 година

От 1981г.

Връзката между лекарите, пациентите и обществото е претърпяла значителни промени в последно време. Лекарите винаги следва да действат съобразно своята съвест и винаги в интерес на пациента, осъзнавайки евентуалните затруднения от практическа, етична и правна гледна точка.

Декларацията за правата на пациентите е приета през октомври 1981 година в Лисабон. Документът описва някои от основните права, които медицинската професия се стреми да осигурява на болните хора. Когато утвърденото законодателство или действията от страна на правителството на съответната държава не зачитат тези права на пациентите, медиците са длъжни да намерят най-подходящия начин, за да ги гарантират, осигурят, реализират или възстановят.

Задължение на историята на медицинската наука е винаги да напомня и да съхранява заложеното в медицинските документи, сред които е и Декларацията за правата на пациентите.

Едни от най-съществените права на пациентите са:
- пациентите имат право да избират свободно своя лекар;
- пациентите имат право да бъде лекувани от лекар, който е свободен да вземе важни клинични и етични решения без каквото и да е странично влияние;
- пациентите имат право да приемат или откажат определен метод на лечение, след като бъдат изчерпателно информирани за него;
- пациентите имат право да очакват, че техният лекар ще зачете поверителния характер на медицинските и личните подробности, които ги касаят;