Джеймс Паркинсън - откривателят на Болестта на Паркинсон

От 1755г. до 1824г.

Болестта на паркинсон е едно от най-познатите на медиците неврологични заболявания. И макар това опасно състояние да не е толкова рядко (засяга около 1% от хората в напреднала възраст), първите изследвания свързани с него започват едва през Новото време. Един от учените, именуван най-често като откривател на болестта, е Джеймс Паркинсън.

Макар в наши дини заболяването да носи името на медика, самият той никога нарича състоянието „треморна парализа“. Интересен факт е, че той се прославя сред своите съвременници не като лекар, а като учен с многостранни интереси и борец за политическа реформа.

Джеймс Паркинсън е роден през 1755-та година в Лондон. За семейството му се знае, че се състои от 5 члена - майка, баща и три деца. За съжаление не е напълно ясно дали бъдещият академик е първороден или по-малък брат. Един от най-сигурните източници за ранните години на откривателя са собствените му записки. От тях се разбира, че младежът получава първите си познания по медицина, латински, гръцки и анатомия от своя баща, който е местен хирург и фармацевт.

Пак от същите записки хронистите разбират, че Паркинсън постъпва в Кралския колеж по медицина през 1776-та година и взима диплома за хирург. Смята се, че ранната работа на британеца е повлияна от Джон Хънтър - един от най-добрите лекари във Великобритания през 18-ти век. Това се разбира от множеството цитати и препратки в ранните трудове на откривателя.

Джеймс Паркинсън се прочува из английското общество с политическата си активност. Той става един от основните противници на тогавашния британски премиер Уилям Пит. Медикът пише десетки памфлети, призоваващи за повече власт в ръцете на Камарата на общините, и за разширяването на групата хора, които имат право да гласуват.

Смята се, че Паркинсън членува в няколко тайни политически общества, между които и считаното за радикално Лондонско Общество за Реформи в парламентарния Строй. Тази групировка има незаконен характер и дори е набедена за неуспешен опит за убийство, насочен към премиера.

Историците са на мнение, че най-активните години на Джеймс Паркинсън са между 1799-та и 1807-ма година. През това време той пише стотици статии на медицинска тематика, предназначени за любители, както и за специалисти. Един от най-известните му трудове от този период е трактат за третирането на болестта подагра чрез правилна диета. В труда се акцентира над простички продукти от бита и кулинарията, от рода на содата за печене.

През 1812-та година излиза първият по-обемен труд на медика, в който се говори за леталността на перфорирания апендикс. Следващият медицински трактат, излязъл изпод ръката на британеца, е относно болестта „треморна парализа“ и става най-четеният опис на изследване, свързван с името на знаменития лекар.

През 1817-та година Джеймс Паркинсън за първи път в историята разграничава болестта на Паркинсон от други видове тремори. Медикът ясно посочва разликата между треперене на крайниците в покой и при движение. Смята се, че всички други медици, изследващи заболяването, се уповават на това проучване.
Разбира се, Паркинсън допуска и някои грешки в разсъжденията си. Той смята, че треморите се предизвикват от деформация на части от гръбначния мозък. Тези неточности се дължат на липсата на опит на медицината от началото на 19-ти век да изследва неврологичните особености, както и на технологичният прогрес на епохата.

Освен с политическата си дейност и медицинските си открития, Джеймс Паркинсън е и запален биолог. Неговата колекция от фосили е една от най-големите частни сбирки на вкаменелости, съществували някога. Освен това откривателят на болестта на Паркинсон е отдаден съпруг и баща на шест деца. Умира през 1821-ва година от мозъчен удар. Богатото му наследство е разделено между членовете на семейството му, но по-голямата част от научните артефакти се озовават в музеи.

Интересен факт за Джеймс Паркинсън е, че повечето фотографии, свързвани с това име, са на ирландски политик, който също носи това име. Причината за това е, че Английският медик умира в самата зора на фотографията, докато неговият съименник живее през Викторианската ера, когато снимането с камера е много по-често срещана практика.

Редактор: Георги Динев