Джейн Остин - мистериозната й болест и последната година от живота й

От 1816г. до 1817г.

Акценти

Джейн Остин умира преди повече от 200 години на 41-годишна възраст, като изследователите приписват преждевременната й смърт след това на различни причини, предполагайки от болестта на Адисон, през лимфом на Ходжкин, до рак на гърдата и лупус.

Писателката винаги е описвана като жена, която има много добро здраве до 40-та си годишнина. Проучващите живота й черпят своите теории от писмата, които Остин е разменяла с членове на своето семейство, както и от биографичните бележки за нея, оставени от брат й Хенри и племенника й. За съжаление голяма част от кореспонденцията е унищожена умишлено от сестра й Касандра поради опасения да не станат "киселите и откровени коментари на Джейн за съседи или членове на семейството" по-широко достояние, както и заради защита на репутацията на писателката. Все пак писмата съдържат достатъчно информация за ревматизъм, треска, лицеви кожни лезии и изразено колебание на различни симптоми, което позволява изграждането на медицински предположения за диагноза.

Първи симптоми на страшната болест

Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. с близо едномесечно закъснение. Като дете бъдещата писателка е здраво и активно момиче. Когато е на около 7 години, е изпратена със сестра си и братовчед си в Саутхемптън, където двете се заразяват с тиф и Джейн едва не умира. Като цяло в последвалите години няма някакви сериозни здравословни проблеми. Споменават се леки заболявания, конюнктивит и силно главоболие през 1813 г. с болка в лицето, което я принуждава да "опре възглавница до бузата си". Този пристъп предполага тригеминална невралгия без наличието на някакви други неврологични симптоми.

По-сериозните и обезпокоителни проблеми със здравето на Остин настъпват през пролетта на 1816 г., когато тя чувства липса на енергия. В края на август вече към симптомите се прибавят болки в гърба. През следващите месеци оплакванията ту се засилват, ту се наблюдават периоди на подобрение. На 20 февруари 1817 г. Джейн пише в свое писмо, че е почти излекувана от своя ревматизъм, само все още усеща лека болка в коляното, но е в състояние да се разхожда и да се наслаждава на въздуха.

На 25 март същата година тонът й се променя: "Със сигурност не съм добре от много седмици, преди седмица беше много зле. Имам доста висока температура на моменти и безучастни нощи, но сега съм значително по-добре и възстановявам външния си вид, който е достатъчно лош - черно и бяло и всеки грешен цвят. Не трябва да разчитам да разцъфтя отново". През април състоянието й се усложнява от треска и жлъчен пристъп, който я оставя в леглото дълго време. В края на май се описва като тежко болна, с "трескави нощи, слабост и отпадналост", но с чиста глава и без болка. През юни и юли 1817 г. Джейн Остин постепенно се влошава, има слаб пулс, прогресиращ до почти непрекъснат сън и така до 18 юли, когато умира.

Теории за заболяването на Джейн Остин

Така и остава неизяснено каква болест е причинила смъртта на Остин. Много догадки са изказани през годините.

Болест на Адисон

След повече от век се появяват първите предположения - през 1964 г. Закари Коуп й поставя диагноза болест на Адисон заради телесната немощ, треската и пигментацията на кожата. През 19 в. това заболяване е често срещано вследствие туберкулоза, тъй като "жълтата гостенка" представлява минимум 20% от смъртните случаи през 17, 18 и 19 в. Той публикува статия в The British Medical Journal, където излага тезата си за болестта на Адисън, която представлява ендокринно разстройство и е описана за първи път от британския лекар Томас Адисън през 1855 г.

Дълги години тази диагноза се приема от изследователите, но има един проблем - Джейн Остин няма гръдни или ортопедични проблеми, които да насочват към туберкулоза. Още повече, че двамата лекари на писателката - Къртис и Лифорд, са добре запознати с проявленията на "жълтата гостенка".

Лимфом на Ходжкин

В по-късни години други изследователи откриват още пробойни в теорията за болестта на Адисон. За нея не е характерен симптом треската, каквато доказано присъства в описанията на болестното състояние на писателката. Клер Томалин, биограф на Джейн Остин, и д-р Бевън са привърженици на теорията за лимфом на Ходжкин. Но няма специфични характеристики за Ходжкин или за В-клетъчен лимфом, не се споменава в писмата наличието на увеличени лимфни възли. Също така пациентите с лимфом нямат симптоми като артрит или лезии.

Злокачествено заболяване

Други изследователи откриват доказателства, че Джейн Остин боледува от рак на гърдата. Биографът Карол Шийлдс твърди, че това злокачествено заболяване стои в основата на нейното разболяване. Тя представя малко основания за становището си, единственото, което донякъде е в плюс на твърдението й е, че лелята и братовчедка на писателката действително са починали от болестта.

Лупус еритематозус

Неяснотата около точната диагноза, довела до смъртта на Остин, провокира още хипотези, една от по-сериозните е лупус еритематозус. Консултанти в лондонската болница "Сейнт Томас" предлагат това заболяване и се опитват да приложат улики в негова полза.

Ревматизмът е най-отличаващият се симптом в историята на Джейн Остин. През август и септември 1816 г. тя се оплаква от болки в гърба. През февруари на следващата година споменава, че неразположенията са отминали, усеща неразположение само в коляното. В края на март отново пише за ревматизма. В продължение на 8 месеца Остин има подобни проблеми, което предполага остър артрит на множество стави. Писателката е наясно с ревматизма, тъй като брат й Чарлз също страда от него.
Друг симптом, който прави впечатление на изследователите, е коженият обрив по лицето, появил се заедно с треска, описан от самата Остин като "черно и бяло и всеки грешен цвят". Тези думи характеризират лезиите като много специфични и може да се тълкуват като пигментация с области на бледност или като кръвоизлив и синини. Предполага се, че зад тях стои някакъв възпалителен процес. Прави впечатление, че разноцветните петна се появяват през март, когато слънцето започва да става по-силно, което навежда мисълта за известна фоточувствителност, тъй като лезиите не са описани другаде, а само по лицето.

Заболяването на писателката определено има променлив характер, със затихващи и обострящи се симптоми. В миналото на Джейн няма значими събития, които да са свързани с последната й болест. Изследователите стигат до заключението, че състоянията, които причиняват остър полиартрит при млади хора, са три - спондилоартрит, ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус. Спондилоартрозата е общ термин, включващ анкилозиращ спондилит, псориазис, увеит и заболяване на червата. Ревматоидният артрит се проявява върху множество стави, най-вече при ръцете. Обаче двете заболявания не включват кожни лезии. Третото - лупус еритематозус - е описано 34 години след смъртта на Джейн Остин. То представлява мултисистемна автоимунна болест с антитела, които произвеждат имунни комплекси, активиращи възпалителни процеси. Повече жените са потърпевши, като заболяването се проявява в късна тийнейджърска възраст, а смъртта често настъпва на 30-40-годишна възраст.

Международен консорциум разработи цялостна нова класификация за лупус еритематозус. Тя включва клинични и хематологични критерии въз основа на точкова система. Ако тя се приложи към симптомите на писателката, Джейн получава 6 точки заради ставните проблеми, 4 точки заради кожните и 2 точки заради треската, което е с две повече от необходимите 10 точки, за потвърждаване на диагнозата.

Възпалението на ставите се определя като синовит, болезненост в две или повече стави. Болките в тях и сковаността се срещат при 89% от пациентите, като ръцете и коленете са по-често засегнати при жените. Кожните лезии са предимно по лицето заради чувствителност към светлината, като измененията са характерни и настъпват в 70% от случаите. Треската вече се счита за специфичен критерий заедно с умората при поставянето на диагнозата лупус. В проучване сред 339 жени пациенти, се установява, че състоянието се наблюдава при 54% от тях, а умората - при 89% през първата година от заболяването.
Изменчивата природа на болестта на Остин според изследователите е напълно в съответствие с настоящия медицински опит. Обострянията и ремисиите са основна характеристика на лупус еритематозус. Ранната смърт е честа при това заболяване.

За съжаление Джейн Остин умира на 41-годишна възраст, на години, в които би могла да сътвори още много художествени шедьоври. И все пак е успяла да остави след себе си своите романи, които още вдъхновяват читатели, актьори и режисьори.