Джонас Солк: създателят на ваксината против полиомиелит

От 1914г. до 1995г.

Джонас Солк е американски лекар и учен, който разработва първата безопасна и ефективна ваксина против полиомиелит. Ваксината е пусната за употреба на 12 април 1955 г. в САЩ. През 1963 г. създава Института за биологични изследвания.

Джонас Солк е роден на 28 октомври 1914 г. в Ню Йорк. Баща му работи в текстилния бранш и семейството е бедно. Въпреки това родителите му смятат, че образованието е много важно и го окуражават да се отдаде на своите изследвания.

След като завършва гимназията, Солк се записва в Сити колидж в Ню Йорк, където получава научна бакалавърска степен. Но не спира дотук. Продължава образуванието си в Нюйоркския университет, където записва медицина през 1939 г. В продължение на две години Солк е стажант в болницата Маунт Синай, след което става член на Мичигънския университет, където изучава грипните вируси с д-р Томас Франсис Младши и разработва ваксина против грип.

През 1947 г. оглавява лабораторията за вирусни изследвания към университета в Питсбърг. Именно там започва своите проучвания върху полиомиелита.  През 1951 г. Солк разграничава три различни вида вируса, причиняващи полиомиелит (детски паралич), което му позволява да разработи ваксина с "мъртъв вирус" против заболяването – ваксината използва вируси, отгледани в лаборатория, които след това са убити.

Предварителните тестове на ваксината против полиомиелит започват през 1952 г., като инжекцията е направена предимно на деца. Тестовете се разширяват през следващите две години, превръщайки експеримента в един от най-мащабните клинични изпитания в историята. Приблизително 1.8 милиона деца са ваксинирани. През 1953 г. Солк прилага експерименталната ваксина върху самия себе си, съпругата и синовете си. Усилията на Солк са подкрепени от Националната фондация за детска парализа и президента й Базил О'Конор. Когато ваксината е одобрена за употреба през 1955 г., Солк се превръща в национален герой. Президентът Дуайт Айзенхауер му отдава специално внимание по време на церемонията в Роуз Гардън в Белия дом.  

Онова, което е още по-впечатляващо, е, че Солк отказва да се облагодетелства от своя революционен успех – така и не патентова ваксината си. Когато журналист от американската телевизия CBS му задава въпроса кой притежава ваксината, той отговаря "Е, бих казал хората," и то в светлината на милионите дарения, събрани от организацията March of Dimes, които спонсорират разработването и клиничните изпитания на ваксината. "Няма никакъв патент. Можете ли да патентовате слънцето?".  

В първите няколко години ваксината оказва забележително влияние върху броя на регистрираните случаи на полиомиелит. През 1952 г. случаите са повече от 57 000. Само десетилетие по-късно броят им пада до по-малко от хиляда. Ваксината на Солк е заменена с перорална ваксина с жив вирус, разработена от Албърт Сабин, и тогава тя става по-евтина и лесна за употреба.

През 1963 г. той създава Центъра за биологични изследвания Солк. Там той и други учени фокусират усилията си върху заболявания като множествената склероза и рак. Солк е директор на центъра до 1975 г., след това става негов учредителен директор. В края на кариерата си Солк не се отказва от научните изследвания и продължава да проучва СПИН и HIV-вируса.

Освен научноизследователската си работа Солк пише и няколко философски книги. Сред тях са Man unfolding (1972) и Тhe survival ot the wisiest (1973), която написва в съавторство със сина си Джонатан.

Джонас Солк умира от сърдечна недостатъчност на 23 юни 1995 г. в дома си в Ла Йола, Калифорния. Със своята иновативна ваксина, Солк си спечелва заслужено място в залата на славата на човечеството,  и нарежда името си до имената на едни от най-големите светила в медицината. Той винаги ще бъде помнен като човекът, изкоренил детския паралич от лицето на Земята. 

по статията работи: Величка Мартинова