Джон Хънтър и ролята му за развитието на хирургията в Англия

От 1748г.

Като много други лекари и хирурзи от 18-ти век, Джон Хънтър въобще не възнамерявал да става лекар. Ученето, книгите и уроците определено не били за него. Все пак, още от малък, шотландецът много обичал да наблюдава животните и различни природни явления - пчелите, поповите лъжички и водните червеи. Нещо повече, той непрекъснато преследвал хората и им задавал странни въпроси, на които никой не можел (или не желаел) да му отговори.

В света на анатомията

На 20-годишна възраст, Джон все още се лутал в житейския си път и не знаел коя посока да избере, затова решил да пише на брат си – Уилям Хънтър, който вече се бил посветил на медицинското поприще.

Като съвестен роднина, Уилям го поканил да му гостува в медицинското училище "Covent Garden Anatomy School", в Лондон. Веднъж попаднал в тази академична и крайно интересна среда, Джон веднага демонстрирал качества на обещаващ анатом и бъдещ блестящ преподавател в областта. Във въпросното учебно заведение шотландецът се обучавал в периода от 1748г. до 1751г., а след отпадането на забраната за дисекции на Острова, въпросното училище се превърнало във важен център за обучение по анатомия.

Учудващо или не, през 1753г. Джон Хънтър бил назначен за преподавател по анатомия (той – човекът, който до 10-годишна възраст не можел да чете) и този пост му дал правото да стартира серия от експерименти и по-точно – дисекция на голям брой животни.

В периода от 1754г. до 1756г. шотландецът завеждал отделението по хирургия в лондонската болница "Сейнт Джордж", където всъщност направил най-големите си открития, важни за развитието на хирургията на Острова.

През 1760г. Хънтър се присъединил към британската армия, която при управлението на крал Фредерик, воювала на територията на Португалия по време на Седемгодишната война. Както в много такива случаи, драматичният опит на специалиста като военен хирург довел до написването на популярния му научен труд "A Treatise on Blood, Inflammation and Gun-Shot Wounds". В обширния си трактат шотландският медик дал подробно описание на различни огнестрелни рани и ефикасни методи за тяхното третиране.

След края на войната през 1763г., Джон се прибрал в Лондон и се заел с нещо, което щ доста нетипично: мъжът отворил... зоологическа градина. В началото, своеобразният парк за животни се състоял от съвсем незначително по размери постройка, към която впоследствие непрекъснато се добавяли нови. Може само да предполагаме колко пъти сградата е била разширявана, за да побере голям брой животни, птици и растения, към които Хънтър проявявал жив интерес. Иначе казано, шотландецът се посветил на отколешната си детска страст.

Няколко години по-късно мъжът станал почетен член на Кралската общност и член на общността на хирурзите в Англия. До този момент, той заслужено си бил спечелил репутацията на талантлив преподавател и анатом. Едва ли има друг британски медик от този период, който да е бил такъв голям привърженик на експерименталната дейност. Голям брой известни лекари в историята на медицината са били негови ученици, включително и създателят на ваксината срещу вариола – Едуард Дженър.

Джон Хънтър бил един от малкото хирурзи през 18-ти век, които се осмелявали да извършват интервенции при поплитеалната аневризма, тъй този род операции били сложни и рискови. Шотландецът провел и няколко експеримента, за да докаже, че гонореята и сифилисът са едно и също заболяване… Е, оказало се обратното, но и това е постижение, нали?

В крайна сметка, името на хирурга се нарежда до имената на едни от най-известните британски медици.