Джордж Фредерик Стил – "бащата" на британската педиатрия

Джордж Фредерик Стил бил роден в Хайбъри, северен Лондон, през февруари 1868 година. Баща му, също Джордж, бил митнически инспектор  първоначално в Дъблин, а по-късно – на пристанището в Лондон. Майка му била родом от Корнуол. Английската задруга имала общо 12 деца, от които само осем оцелели в детска възраст.

Сами можете да предположите, че, като най-голям и единствен син, Стил изиграл важна роля в живота на семейството, особено след като баща му починал, докато той бил само на 17 години. Тъй като се отличил като прилежен ученик, Фредерик получил стипендия да се обучава в колежа "Gonville and Caius" в Кеймбридж, където освен латински и гръцки, изучавал също и иврит и арабски. От Кеймбридж младежът попаднал в лондонската болница "Гай", където се квалифицирал официално като лекар през 1893-та. Под влиянието на сър Джеймс Гудхарт, Стил се "запалил" професионално по  детските болести, които с ентусиазъм започнал да изучава. През 1899-та в болницата "Kings College Hospital" заработило първото педиатрично отделение, на което Джордж бил назначен за главен лекар. Седем години по-късно той се сдобил със званието професор по детски болести и, на практика, бил първият специалист с подобна академична титла на Острова.

Английският експерт бил забележителна личност. Той винаги се появявал в публичното пространство в официално облекло, с шапка и в редингот. Британецът бил скромен и резервиран, с джентълменско поведение, не разказвал смешни истории и проявявал нулев интерес към спорта. С огромно уважение и внимание към работата си, медикът се отличил като страстен работохолик, който живеел заради медицината. Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че децата го обичали много. Той самият изпитвал истинска и нескрита привързаност към хлапетата, ала не такива били чувствата му към майките, към които той често бил склонен да проявява неприкрита нетолерантност. Единствената майка, която обичал, била собствената му, която до края на живота си възприемал като близък и важен приятел. Не на последно място, Стил бил страхотен наблюдател и несравнимо добър в установяването на здравословните проблеми при най-малките.

По време на своята кариера, продължила цели 50 години, докторът се проявил като автор на общо 108 научни статии и пет книги. Медицинското му четиво "Общи нарушения и заболявания в детска възраст" било публикувано през 1909-та и се радвало на страшен успех. Неслучайно се появили пет негови издания. Макар че коментирал голям брой детски болести, включително и тежки хронични инфекции като туберкулоза, медицинските историци са мнение, че англичанинът обърнал твърде малко внимание в писанията си върху проблемите в перинаталния период. Един проблем, засягащ новородените, все пак привлякъл живо интереса му – т. нар. вродена хипертрофия на пилора, което състояние той обсъдил в детайли в серия от публикации през 1899г., 1907г. и 1923г. През 1924-та Стил отбелязал, например, че при 85% от случаите, с които се е сблъсквал, ставало дума за малки пациенти от мъжки пол, при това – първородени.

В епохата на лекаря били открити и витамините, на които той посветил голяма част от научните си разработки, съсредоточени основно върху защитните им възможности срещу различни заболявания в детска възраст, между които рахит и скорбут. Сифилисът също бил сериозен проблем в началото на 20-ти век и Джордж публикувал немалко научни материали върху вродените му проявления, както и върху лечението му. Английският специалист подчертал, че 1,5% от малките пациенти в лондонската болница "Kings College Hospital", където работил, страдали от заболяването, въпреки че в други градове, като Глазгоу, например, този процент бил дори по-висок – 10%. Медикът забелязал, че при 187 бременности на жени от сифилистични семейства, 40% от бебетата умирали малко преди или по време на раждането. А 33% от 112 живородените мъници умирали в неонатална възраст или в ранното си детство.

Няма две мнения по въпроса, че, в амплоато си на първи професор по педиатрия на Острова, Стил изиграл съществена роля върху развитието на новата специалност през първата половина на миналия век. Той, съвместно с други свои високообразовани колеги, инициирал създаването на голям брой асоциации и клубове, специализирани в грижата за детското здраве.  

През 1931-та Джордж Фредерик Стил публикувал втората си книга "История на педиатрията", базирана на лекциите му в Кралския лекарски колеж. Четивото било подготвено в биографична форма и в него присъствали имената на велики медици от миналото, както и в по-нови дни.

През 1933-та британският педиатър окончателно се пенсионирал от болницата "Kings College Hospital" и, като цяло, преустановил и другите си медицински дейности. Като прощален подарък за "довиждане" той получил от колегите си портрет, рисуван от известния английски художник Джералд Кели. В този по-спокоен период от живота си лекарят получил безценната възможност да се върне към по-стари свои призвания – музиката и поезията. През 1941-ва той публикувал сборника си с поеми "Childhood and other poems". През Втората световна война домът му в Лондон бил бомбардиран и през 1940-та експертът бил принуден да се премести да живее в Солсбъри. Той починал през юни 1941-ва.

Със смъртта му медицинската гилдия в Англия загубила основателя на педиатричната специалност в страната, а завещаните от него знания за детските заболявания и проблеми тепърва щели да бъдат дообогатявани от новите поколения педиатри на Острова.