Джъстина Форд – първата чернокожа жена лекар в Колорадо

От 1871г.

Джъстина Лорейна Форд била родена през януари 1871 година в Ноксвил, американския щат Илинойс. Майка й Мелиса се извявала в ролята на практикуваща медицинска сестра и се грижела за здравословното състояние на представителите на други подтиснати семейства. Както се досещате, от дете Джъстина придружавала майка си по време на нейните многобройни посещения на пациенти. Така, още от ранна детска възраст момичето знаело, че със сигурност иска да стане лекар. Близките й подкрепили и подпомогнали всячески осъществяването на тази, на пръв поглед наистина трудно осъществима, мечта, предвид расата и пола на девойката. В крайна сметка, Форд била приета в Чикагския медицински колеж "Херинг" (за хомеопатична медицина), където се дипломирала през 1899-та.

Въпреки трудностите, дамата успяла да стартира своя медицинска практика в Чикаго, а през 1902-ра се преместила със съпруга си в Денвър. От сведения за преброяване на населението от 1910-та, 1920-та и 1930-та става ясно, че американката била единствената лицензирана жена лекар в Денвър за дълъг период от време. Заради произхода си, Джъстина не успяла да намери своето професионално място в никое болнично заведение в града и категорично й било отказано членство не само в Денвърската медицинска общност, но също и в Колорадската медицинска общност и в Американската медицинска асоциация. Тъй като не се ползвала с абсолютни никакви институционални привилегии, лекарката специализирала обща медицина и лекувала болни в къщите им, а също и в собствения си дом. Голяма част от пациентите й я посещавали за профилактичен преглед, при различни оплаквания и за гинекологична консултация. По-късно тя споделила в свои мемоари, че за петдесетгодишната си кариера имала честта да асистира на раждането на 7,000 бебета. Инициативната дама владеела няколко езика, което й позволявало да комуникира свободно с пациентите си на родния им език. Мнозина можели да свидетелстват за нейната легендарна щедрост, която я карала да лекува без да взима пари и дори – да носи храна и дрехи на нуждаещите си.

Макар че не била почетена приживе, близо половин век по-късно няколко американски организации я обявили за пионер в медицината. На улицата пред дома й бил издигната бронзова скулптура заради отдадеността и неуморната й работа.