Растението дигиталис (напръстник) и неговото откриване за медицината

От 1542г.

Растението дигиталис, популярно още като напръстник, не се среща често в медико-ботаническата литература на древния средиземноморски свят. Не може да бъде открит и в много терапевтични наръчници от Средновековието. Макар и под друго име, все пак специалистите установяват, че растението е едно от многото билкови лекарства, използвани от древните римляни.

Напръстникът сега е по-популярен като декоративно цвете, но се среща и в диво състояние в Западна и Югозападна Европа, Западна и Централна Азия и Северозападна Африка. Всички негови части са отровни и засилената предпазливост, която демонстрират вековните книги по отношение на неговата употреба, се дължи именно на трудността при определянето на дозата. Все пак и до днес дигиталисът е източник на лекарство, което се използва за по-доброто функциониране на сърцето.

Първите, които детайлно изследват растението

Историята на растението дигиталис е позната най-вече благодарение на британския лекар Уилям Уидъринг и на неговия "Разказ за напръстника и някои от неговите медицински употреби; с практически бележки относно водянката и някои други заболявания" от 1785 г. Интересът му към растението се поражда от една лечителка, която лекувала случаи на водянка (събиране на свободна течност в тъканите и телесните кухини), като давала на страдащите билков чай. Уидъринг разбира, че основната съставка в този чай е дигиталис. Британецът след това прибягва до растението, когато лекува епилепсия, генерализиран оток, хидроторакс, туберкулоза или течност в яйчниците. Признава, че когато имал по-малко опит, рядко предписвал дигиталис, но след това го използвал, когато не успявал по друг начин да помогне на пациент.

Но преди той да направи популярен напръстника като лечебно средство, други преди него описват растението и медицинските му употреби.

В съвременната научна литература се посочва, че първите данни за растението се появяват в Historia Stirpium (1542 г.) на немския лекар и ботанотерапевт Леонхарт Фукс. Самият автор отбелязва, че дигиталис не е известен по негово време нито с гръцко, нито с латинско название. Неговото обяснение е, че растението не е познато на древните. Затова Фукс му дава името Digitalis, въз основа на немското Fingerhut, което се отнася до "пръст" (digitus на латински). Ботаникът предлага това название, така да се каже, за временно ползване, докато се намери по-добро име, но то остава.

Фукс оприличава напръстника по качества на тинтявата - горчив, сух и горещ. Затова е на мнение, че ще е много подходящ да се използва в случаите, когато е нужно лекарите да прочистят, намалят или отстранят "затрудняващи вещества" от тялото. Като примери посочва състояния като менструацията, извличане на гной от белите дробове и гърдите и всички други, при които тинтявата е ефикасна.
За разлика от другите растения, които описва в книгата си, при които Фукс се позовава на гръцка и латинска литература като източници за традиционните им употреби, за дигиталиса той не посочва такива. Споменава в частта, където разглежда растението, наблюдение на Гален, което древният лекар прави в трактата си De simplicium medicamentorum temperamentis et facultatibus ("За състава и свойствата на простите лекарства"). То гласи, че горчивите вкусове изчистват, намаляват, изсушават и елиминират дебелината на вените. Специалистите смятат, че това е ранна идентификация на действието на напръстника върху съдовата система, което е открито по-късно от Уилям Уидъринг.

След Фукс друг учен обръща внимание на дигиталиса. Ремберт Додоенс затвърждава името на растението, дадено от Фукс, макар че посочва названията му на немски, френски, фламандски и английски. За разлика от предшественика си обаче, Додоенс изрично подчертава в своя труд от 1583 г., че напръстника и по-специално листата му "не служат и не се прилагат в лекарства. Само цветето радва, но само с красотата и формата си, които са наслада". Тази позиция намира своето обяснение в изданието от 1616 г., където Додоенс описва експерименти, доказващи, че употребата на листа от растението разболява хората и ги кара да повръщат. След това самият Уидъринг описва последиците от прием на големи и бързо повтарящи се дози от дигиталис. Той споменава гадене, повръщане, объркано зрение, засилено уриниране, виене на свят, бавен пулс, предметите се оцветяват в жълто или зелено, студена пот, безсъзнание, конвулсии и смърт.

Споменатите от Додоенс опити напомнят тези, проведени от Гален за определяне на смъртоносна доза от растение. Древният лекар смесвал растението, чиято токсичност иска да определи, с хляб, оформял ги като малки топчета и хранел с тях кокошки. Първата доза убива пернатите и затова Гален постепенно намалявал количеството от растението, докато не откриел колко точно е необходимо да се използва.
Додоенс е запознат с експеримента на Гален и прилага знанието си в опитите с напръстника, за да оцени колко е смъртоносен. На тази основа той е убеден, че дигиталис няма терапевтични приложения и не препоръчва неговата употреба.

Дигитоксин и дигоксин - двете основни извлечени лекарства

През 19 в. употребата на дигиталис става по-смела - използван е за лечение на различни видове разстройства и заболявания. През 1875 г. немският химик Освалд Шмидеберг изолира чист дигитоксин от растението. Това е гликозид, който увеличава биещата сила на сърцето и то бие по-интензивно, вследствие на което се подобрява притока на кръв към организма. Дигитоксинът се прилагал и при сърдечни аритмии, при които сърдечната дейност е прекалено бърза.

Откритието на Шмидеберг провокира други учени да извлекат и идентифицират още гликозиди от различни видове дигиталис. През 1957 г. дигоксинът е извлечен от Digitalis lanata и сега е основен гликозид в терапията на сърдечна недостатъчност и предсърдно мъждене.

>>> Дигиталисови препарати

Дигиталисът е включен в първото издание на Фармакопеята на САЩ (1820 г.) и днес той е признат от всички фармакопеи. Има сведения, че в Южна Америка листата на растението се сушат, стриват се на прах и се ползват за облекчаване на астма, като успокоително и диуретик. В Индия го прилагат в мехлем за лечение на изгаряния и рани.