Дисекции и вивисекции в Древна Елада

От -201г.

В Александрия, преди четвърти век преди новата ера провеждането на дисекции на труповете за целите на обучението на бъдещите медици е било редовна практика. След този период процедурата била заклеймена и осъдена, тъй като противоречала на вероизповедателните принципи.

Древноримският медицински писател Авъл Корнелий Целз е публикувал, че анатомистите използвали за опитите си живи хора, които най-често били осъдени на смърт престъпници. Дисецирането на живи пациенти се нарича вивисекция.

Може да се има доверие на философските учения на Аристотел относно промяната на съзнанието на учените от миналото по отношение на дисекциите. На първо място, Платон е уверявал учениците си, че душата е независима и безсмъртна, че тя е пренасяна като в плик от тленното тяло. След смъртта, душата просто е напускалата ненужния си преносител.

Аристотел е заявил, че душата имала стойност, по висша от тази на целия организъм, посочвайки, че след смъртта не се запазвало нищо, освен "физическата рамка" на човек, без никакви чувства, без никакви права. Следователно, идеята да се използват трупове за анатомични изследвания и дисекции е съвсем резонна.

Статията е част от историята на:

• История на дисекциите