Добри и зли духове в медицинската история

От 1400г.

През епохата на анимизма се е приемало схващането, че болестите възникват в резултат на лоши духове и зли сили. И днес сред голяма част от народите тези схващания са в сила.

Духовете се деляли на лоши и добри. Злите духове обсебвали човека и му причинявали болести, а добрите духове – го лекували.

Смятало се е, че злите сили имали най-мощна сила през нощта малко преди "запяването на първите петли". Вярвало се е, че хората спящи под дърветата в горите се разболявали много по-често поради обитаването на най-много духове там. Към злите сили се причислявали т.нар. самодиви, с които се свързвали различни суеверия:

• ако човек обитава местата, където живеели самодивите, е щял да пострада от парализа;
• при ходене по самодивски път - от гангрена на краката;
• при премиманаване през самодивско "хоро" - от болки в червата;
• при нагазване на самодивска "ливада" - от коремен тиф;
• при спане на място, където обитават самодивите – от задух;

Добрите духове също не били малко. Гвинейските индианци са смятали, че умстено изостаналите хора общували с добрите духове, поради което делата им се приемали за божествени. Сред туземците в Бразилия слабоумните хора също заемали доста специално място.

Духовете на умрелите се смятали за най-честите причинители на болести. Най-разпространеното суеверие било, че след смъртта човешката душа оставала жива, запазвайки връзките си с близките.

Душата на мъртвия се е приемала за дух (сянка), която обитавала гроба му. Понякога този дух напускал своето място за да посети местата, на които е живял и да види своите близки. Духът можел да бъде добър или лош, поради което бил предмет на почит или страх.

За зли духове се приемали върколаците и вампирите (наричани още таласъми). Вампирът излизал вечер в образа на човек или животно и плашел хората. Вярвало се, че измъчвал хората и изпивал кръвта им. В Северозападна Тракия умрелите били промушвани с ножче веднага след смъртта. Това се правело с цел да не вампирясат.

Върколакът се явявал с вълча козина. Други зли духове, които обитавали били: караконджо, устрел (лош дух на дете-пеленаче, което смучело кръв от домашните животни), нави (души на починали некръстени деца) и др.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина