Доказване на антибактериалните свойства на прополиса през 1940 година

Най-ранното системно изследване, касаещо антибактериалната активност на прополиса е извършвено от Киваклина през 1940-та. Прополисът се доказал като потискащ агент на бактериостатичната активност на стептококус ауреус и бактериите,причиняващи коремен тиф.

Антимикробната активност на прополиса е изследвана и потвърдена от Линдфелсер. През 1967 г. той тествал прополисни проби, събрани от различни части на САЩ, през различните сезони. От 39-те бактериални вида, които са третирани в ин-витро условия, прополисът проявил силно инхибиторната си активност в 25 от тях, докато при същия брой гъбички, само 20 били инхибирани.

Антибактериалните свойства на прополиса срещу широк спектър от бактерии били проучени от Шелър в Полша. През 1967 г. се провели серия от експерименти, в които пчелният клей бил екстрахиран чрез етанол, а след изпаряване на фракцията, полученият алкохол се диспергирал във фосфатно буфериран физиологичен разтвор. Други две фракции, били получени чрез екстрахиране на прополиса с обикновен физиологичен разтвор (при 37 ° С и 100 ° С).

При тестването се изяснило, че коките (видове бактерии) са чувствителни на действието на тези фракции, докато кандида и коринебактериите (род грам-положителни пръчковидни бактерии), са само частично чувствителни. В групата на микобактериите, „H37Rv” и щам, изолиран от пациенти се установило, че болестотворните агенти са чувствителни към фракцията, получена чрез екстракция с алкохол.

Няколко проучвания, в които необработени разтвори на прополис били тествани срещу широк спектър от бактерии, били извършени от германски учени.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука