Доктор Анита Макгий и медицинската й кариера в САЩ от края на ХIX и началото на XX век

От 1892г.

През 1898 г., по време на Испанско-американската война, д-р Анита Нюкомб Макгий е назначена за хирург с генералски сан в армията на САЩ. Този й военен чин прави лекарката единствената жена, която има официално позволение да носи униформа на офицер. Работата на доктор Макгий е своеобразен инструмент, подпомогнал организирането на 1600 медицински сестри, които служат по време на конфликта и създават закона "Army Reorganization Act" от 1901 година, с който се създава сестринската организация "Army Nurse Corps", утвърдена като постоянно военно подразделение.

Детството на Анита Нюкомб и социалният статус на семейството й предоставят многобройни образователни и професионални възможности. Родителите й са уважавани интелектуалци и академици. Майката на д-р Макгий окуражава дъщеря си да изучава различни академични дисциплини. Обучавана в дома и елитните частни училища в столицата на САЩ, Анита по-късно е решена да завърши образованието си в Кеймбридж, Англия и в Женевския университет, Швейцария, за да се заеме със специални курсове. Младата дама показва интерес към историята и генеалогията, дори пише и преподава лекции по тези теми.

През 1888 г. Анита се омъжва за Уилям Джон Макгий, който горещо подкрепя решението на бъдещата си съпруга да се обучава в медицинско училище, малко след като щастливата двойка сключва брак. Придобивайки магистърска степен по медицина през 1892 г. от Колумбийския университет (по-късно в учебното заведение е преименувано на "Джордж Вашингтон"), д-р Макгий натрупва повече опит в някои политически организации. По-късно лекарката приключва и стажа си в женската клиника във Вашингтон, окръг Колумбия. Доктор Макгий специализира познанията си по гинекология в медицинския факултет на университета Джон Хопкинс. През следващите няколко години Антиа управлява частната си практика, но след това се отдръпва от клиничната работа, за да преследва други свои интереси.

Талантът на младата жена и нейният подход към комуникацията с политическите организации й помага много в началото на лекарската й кариера. За съжаление, по време на последната година от обучението си в медицинското училище в Колумбия, Анита става свидетел на несправедливост. Тъкмо тогава група от студенти (мъже) са заподозрени, че са си послужили с унизителни жестове, които включват непристойно и недопустимо за бъдещи лекари унизително третиране на кадаврите. Те опитват да уязвят свои състудентки. В отговор на демонстрацията, медицинският персонал използва инцидента като претекст за прекратяването на политиката си да обучава смесени курсове. Анита Макгий се намесва. Освен че организира мирен протест със своите състудентки от по-долните курсове, тя взема участие и в комисия, бореща се да предотврати отстраняването на бъдещите лекарки от учебното заведение. Доказвайки се като способен организатор и стратег, д-р Макгий използва всеки аргумент, който може да приложи. Тя отстоява факта и настоява, че медицинската организация "Приятели на по-високото образование за жените" ще се оплаче на борда на директорите на факултета. По нейно мнение медицинските стандарти във Вашингтон са толкова снижени, че жените са принуждавани да посещават  по-малките институции. Лекарката е на мнение, че заради непрогресивната си политика Джорджтаунския университет скоро ще бъде надминат по престиж от конкурентният Колумбийски университет. Въпреки политическата кампания, петицията не успява.

Възползвайки се от социалното си положение и таланта си в организационната работа, д-р Макгий се включва в "Американската асоциация за напредък в науката", Американското антропологично дружество и "Жените на американската революция". През 1898 г., с избухването на Испанско-американската война, д-р Макгий открива чрез приятели любопитен факт. Армейският генерал и хирург Джордж М. Стърнберг има намерението да внедри в практиката работата на доброволно участващи медицински сестри в полевите болници. Това не се е случвало от времето на Гражданската война в САЩ. Доктор Макгий поисква от Стърнберг разрешение, според което, единствено напълно квалифицираните медицински сестри да имат правото да работят в полевите болници. Лекарката създава специална комисия към организацията "Дъщерите на американската революция". След като се събират около 1600 висококвалифицирани и мотивирани медицински сестри, д-р. Макгий е назначена да работи като действащ генерал-хирург към армията (за целия период на военния конфликт). В края на войната, лекарката подготвя специален законов текст, легализиращ правно работата на американските армейски медицински сестри.

Доктор Макгий помага на Военноморските сили да създадат "Дружеството на медицинските сестри" (две години по-късно), а през 1899 г. тя написва наръчник по сестрински грижи за военните. Лекарката помага на Дружеството през 1900 г., за да може властите да се погрижат за интересите на сестрите от армейския корпус. Доктор Макгий е избрана за президент на организацията за следващите шест години. През 1904 г. по време на Руско-японската война, лекарката предлага услугите на дружеството на японското правителство в САЩ.

Доктор Макгий е определена за "началник на медицинските сестри", отново с ранг на армейски офицер. За нейната отдадена и вярна служба, японското правителство я удостоява с Императорския орден на Свещената корона. По-късно лекарката преподава за кратко по хигиена в университета Бъркли в Калифорния, а през останалата част от живота си - д-р Макгий разделя времето си между дома си и надзора над образованието на сина си.

По статията работи: Виктория Милова