Доктор Барбара Райли и частната й лекарска практика от 20 век

Доктор Барбара Райли става първият медик, назначен на работа в новопостроената болница "Канаканак" в Аляска. Тя е първата жителка на родния си град Дилингъм, Аляска, която става лекар.

В свое интервю тя казва: „Възможността да израснеш в селските райони на Аляска е обвързана с много предизвикателства. Получаването на добра медицинска помощ беше проблем, както за семейството, така и за моите приятели, и то от детската ми възраст. Мислех си, че ако стана лекар, бих могла да бъда частица от промяната за подобряването на медицинските грижи".

Като общопрактикуващ лекар, д-р Барбара Л. Райли винаги е поставяла семейството и медицинската си кариера като водещи приоритети в живота си. И, тъй като нейната отговорност като родител се променя при раждането на децата й, младата майка изменя работното си време, преглеждайки пациентите си в рамките на няколко часа през деня. Когато децата й порастват, лекарката има повече възможности да разшири практиката си и да се грижи за здравето на повече пациенти.  

Родена в Аляска (с алеутски и инупиакски корени), Барбара Райл напуска родния си град Дилингъм през 1969 г., за да посещава Сиатълския тихоокеански колеж в щата Вашингтон. Тя посещава университета на Колорадо (в Денвър) и получава дипломата си през 1977 г. След стажуване в ланкастърската болница „Lancaster General Hospital” в Пенсилвания, д-р Райли се омъжва за д-р Ричард Ашер (който пък има индиански произход – от племето Чироки), с когото Барбара се запознава в медицинското училище в Оклахома.

Семейството се премества в Уайоминг, за да могат съпрузите да завършат своите специализации в Университета на Уайоминг. След като започва своя частна практика, двойката се премества в Ситка, Аляска през 1982 г. За да посвети енергията си на младото си семейство, и вярвайки, че синовете й трябва да бъдат нейния най-голям приоритет, д-р Райли работи на непълно работно време, за да може да балансира своите отговорности. По-късно тя работи на непълно работно време във ваксинационен проект, ръководен от щата Аляска и Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

През 1984 г. лекарката се завръща към частната си практика в родния си град Дилингъм, Аляска. Доктор Райли си спомня: "Заради опасенията ми, че никой не е "пророк в собствената си страна", аз казах на съпруга ми, че можем да останем най-много една година и ще трябва да напуснем, ако местните хора, които добре познавам, не спазват препоръките ми като лекар". Въпреки притесненията си, д-р Райли е добре приета и прекарва следващите десет години в болница „Канаканак”.

Когато лекарката отново започва да роботи на непълен график през 1997 година – този акт отново е направен в името на семейното добруване. Барбара решава, че семейните отговорности трябва да първостепенен приоритет. Със семейството си лекарката се премества в Оклахома, за да се грижи за майката на съпруга си. През следващите няколко години, заедно с грижата за свекървата и децата си, д-р Райли разделя професионалното си време между клиниките на индийската здравна служба в Оклахома и лятната работа в болницата "Канаканак".

Към днешна дата децата й се обучават в колежа, а тя се радва на повече гъвкавост по отношение на професионалните отговорности, които може да поеме. Доктор Райли и съпругът й са част от петмесечна медицинска мисия в Укарумпа, Папуа, Нова Гвинея през пролетта на 2003 г. "Дългосрочните ни планове са да продължим да работим на непълен работен ден в Болница Канаканак възможно най-дълго и да будем на непълен работен ден в мисионерското поле. След като нашите синове бъдат извън колежа, се надяваме да предприемем и по-дългосрочна медицинска мисия. Нашата мечта е да работим с хората в някоя африканска държава”.

По статията работи: Виктория Милова