Доктор Вивиа Бел Епълтън й педиатричната й кариера в САЩ от края на 20 век

От 1906г.

Доктор Вивиа Бел Епълтън прекарва ранната си медицинска кариера, пътувайки по света. Тя работи активно за подобряването на здравето на децата и майките. Служила е с Американския Червен Кръст във Франция по време на Първата световна война, работи в условията на ужасно студена зима, обслужвайки изолирани болници в Лабрадор, Канада. Доктор Епълтън и прекарва три години на медицинска мисия в Китай, а по-късно, установявайки се в Хавай през 1925 г., лекарката се отдава на педиатричната си практика през следващите петдесет години. Тя получава широко признание за медицинската си работа и обществената си служба.

Вивиа Бел Епълтън е родена през 1879 г. в Тама, Айова, дъщеря е на д-р Ричард Уесткот Епълтън. След ранното си обучение в Тама Вивиа посещава колежа "Рокфорд Колидж" ("Rockford College") в Илинойс, след което се премества в университета Корнел ("Cornell University"), където завършва бакалавърска степен по изкуствата. След това се записва в университетската гимназия "Джон Хопкинс" ("Johns Hopkins University School of Medicine"), където завършва медицина през 1906 г.

Дoктор Епълтън се заема със стажуване в болницата за жени и деца в Ню Ингланд в Бостън ("New England Hospital for Women and Children"), след което учи в реномирани болници в Лондон, Париж и Берлин. След завръщането си от Европа, лекарката специализира в областта на педиатрията и завършва втория си стаж в болницата "Бебес" в Ню Йорк.

Тя се премества в Калифорния, за да стане асистент, а след това лектор по педиатрия в "Калифорнийския университет" в Сан Франциско, а едновременно с това - работи в Университетската болница. Докато практикува там, тя се среща с д-р Уилям Палмър Лукас, професор по педиатрия. По време на Първата световна война д-р Лукас е директор на Бюрото на Американския Червен кръст, обгрижващ отдела по закрила на детето във Франция. Медиците се надяват да се намали детската смъртност, причинена от суровите военни условия. През лятото на 1918 г. той кани д-р Епълтън да се присъедини към него.

През есента на 1919 г. педиатърката се заема със задачата си в Лабрадор (на североизточното крайбрежие на Канада), зададена й от "Националния съвет на християнската асоциация на младите жени". Лекарката наблюдава и се грижи за пациентите на няколко болници, създадени от д-р Уилфред Т. Гренфел, който е известен английски медицински мисионер. Доктор Епълтън издържа трудно на дългата лабрадорска зима. Принудена е да се справи и с предепидемичните условия (хората са заплашени от бери-бери, заболяване, причинено от липсата на тиамин в храната, което засяга нервната система и причинява силна болка и подуване по цялото тяло). В резултат на този си печален опит, тя започва живо да се интересува от заболяванията, резултат от дефицити в храненето.

През август 1921 г. д-р Епълтън поема следващата си задача – тригодишна служебна позиция в Шанхай, Китай – поставена й от Съвета по здравеопазване на САЩ. Като част от детска здравна програма в Шанхай, тя представя и серия от цветни плакати, популяризиращи добрите здравни навици. Тя се научава да говори китайски, докато живее с местно семейство в продължение на една година. Възползва се и от възможността да пътува в провинцията. По време на такова пътуване, тя прекосява с кон равнините на Северен Китай, стигайки до Монголия, придружена само от две жени и китайски водач.

След азиатската си задача д-р Епълтън посещава Хаваите (за кратко през 1924 г.). Тя преподава лекции, проследяващи медицинския й опит в чужбина. Тя се завръща в Хавай през 1925 г., за да стане директор на новия отдел по детско и майчино здравеопазване, който е част от "Териториалния съвет по здравеопазване". Благодарене на нейните усилия, указания, грижи и отдаденост, детската и майчината смъртност на Хавайските острови намалява със 100%, а на островите отварят врати шестдесет и шест детски здравни центъра.

През 1926 г. тя е избрана за член на Шестата териториална конференция по социална работа, която се занимава с изучаването на показатели като височината и теглото на китайските деца (част от тях са известни въз основа на данните, които лекарката е събрала в чужбина). Доктор Епълтън завършва магистърска степен и по обществено здравеопазване в "Университета по хигиена и обществено здраве на Джон Хопкинс" ("Johns Hopkins University School of Hygiene and Public Health") през 1929 г.

Като признание за нейната "грижа в услуга на човечеството", д-р Епълтън получава наградата "Medallion", връчена й от университета "Джон Хопкинс" през 1956 г. Освен медицинската си практика, тя е активен ръководител на хавайското подразделение на "Pan-Pacific and Southeast Asia Women's Association" (Асоциация на жените в Пан-Тихоокеанска и Югоизточна Азия). Доктор Епълтън е част и от Американската медицинска асоциация, Медицинското дружество в Айова, Американската асоциация на университетските жени и Женската асоциация на Хаваите. Тя участва и в Централната църква на Хонолулу. През 1976 г. д-р Епълтън публикува "Letters of Doctors from China Fifty Years Ago" - брошура, създадена благодарение на нейните писма до майка й в Хавай през 20-те години.

През 1973 г. д-р Епълтън дарява средства на университета "Джонс Хопкинс" в чест на своя баща. Доходът от дарението финансира стипендията "Richard Westcott Appleton", присъждана ежегодно на изключителните студенти по медицина. Доктор Епълтън умира на дома си в Хонолулу на 23 октомври 1978 г. на 99-годишна възраст.

По статията работи: Виктория Милова