Доктор Денис Фаустман и кариерата й в областта на имунологията през 90-те години на ХХ век

От 1982г.

Още от най-ранните утрини в медицинската лаборатория, ръководена от лекарката Денис Фаустман, тече трескава работа. Имуноложката и нейните колеги изследват някои автоимунни заболявания, поставяйки специален акцент върху имунното здраве на пациентите. Доктор Фаустман създава любопитна концепция за развъждането на свине, които са подложени на генетично инженерство. Те могат да се използват като донори на органи при трансплантация. Тя идентифицира два автономни биологични пътя, позволяващи провеждането на терапия на автоимунитета. Натъква се и на нова мутация, която може да обясни някои от основните разлики в начините, по които мъжете и жените боледуват от едно и също заболяване.

Родена в градчето Роял Оук, Мичиган (през 1958 г.), Денис Фаустман завършва бакалавърска степен по специалността "зоология и химия" с най-високо отличие в Университета в Мичиган, Ан Арбър, през 1978 г., след това и докторантура през 1982 г. (областта на научния труд касае на трансплантационната имунология). Лекарката става Доктор на медицинските науки три години по-късно, защитавайки труда си в Университетската гимназия във Вашингтон. Нейният стаж и специализация протичат в "Boston's Massachusetts General Hospital", където понастоящем е директор на лабораторията по имунобиология. Фаустман преподава в Харвардското медицинско училище от 1987 г. От 1996 г. тя е доцент по медицина.

Темата за докторантурата на Денис Фаустман, "Трансплантация без имуносупресия", говори ясно за избрания от нея подход към новаторските области в научните изследвания. Традиционният подход към проблема с тъканното отхвърляне на трансплантите е да се обърне внимание на имунния отговор на реципиента. Доктор Фаустман „размества” правилото и твърди, че модифицирането на клетките на донорите би могло да „измами” имунната система на реципиента и да се избегне задействането на процеса на отхвърляне.

По време на изследването си в лабораторията по имунобиология в Харвардското медицинско училище д-р Фаустман и колегите й експериментират с лабораторни мишки, болни от диабет тип 1 в Масачузетската болница. Животните се третират с четиридневен инжекционен курс с лекарство, наречено "CFA". То "подтиква" телата на гризачите да започнат да синтезират молекула, която "задейства" имунната им система. На свой ред тя "съобщава" на автоимунните клетки ефективно да се самоунищожат чрез процеса апоптоза. Мишките, които са с отстранени автоимунни клетки, бързо възстановяват клетките в Лангерхансовите острови на панкреаса, а производството на инсулин се възстановява. Въпреки че лечението не е готово за употреба при пациенти, то може (евентуално) да помогне за третирането на широк спектър от автоимунни състояния (включително диабет Тип 1, наричан и младежки диабет).

Доктор Фаустман е старши редактор на вестник "Women's Health". Тя и Мариан Дж. Легато, главен редактор на "Journal of Gender-Specific Medicine", поемат водещата роля при създаването на насоки за изследването на заболяванията, които се проявяват различно при мъжете и жените. Те се опитват да проучат различните начини, по които двата пола са засегнати от едно и също заболяване. Доктор Фаустман основава организацията "Cell Society Transplant", членува и е съосновател на "Diabetes Research International Network" и участва в Американската асоциация за напредък в науката. Сред многото й призове е Наградата на фондация "Лили" за новаторска изследователска дейност в областта на автоимунитета и наградата на Американското общество за репродуктивна медицина през 2000 г.

По статията работи: Виктория Милова