Доктор Джеси Бойд Скривър – първата педиатърка, приета да следва медицина в университета "Макгил" в Канада

От 1922г.

Д-р Джеси Бойд Скривър е една от първите жени, приети да изучават медицина в университета "Макгил" в Монреал, Канада.

Родена в Монреал, Квебек (Канада), през 1894 г., Джеси Бойд се обучава като музикант и учител в университета "Макгил", преди да реши, че медицината ще се окаже нейното поприще е било нейното обаждане. Както баща й (ирландско-кандийски надзорник в мелницата за брашно), така и майка й (домакиня) я насърчават да преследва всичко, което ще я направи щастлива с избора си.
По време на Първата световна война се усеща силно недостигът на лекари в Монреал, защото мнозина от тях са пратени в Европа. Отчаяната нужда от обучени лекари у дома и резервните места в медицинските учебни заведения, които са толкова далече от армията, предоставят на жените нова възможност да се обучават в областта на медицината. За да попълнят свободните работни места, медицинското училище към университета „Макгил” се съгласява да признае четирите приети жени като "частични студенти", а Джеси Бойд е една от тях. Очевидно недоволни, техни състуденти извършват вандалски прояви край домовете на дамите; други от тях замерят Джеси с кървави органи по време на упражнения по анатомия. Но тя не се предава, а през втората си година Скривър е приета като редовен студент.

Както по-късно си спомня лекарката, първите дни в медицинското училище са доста неудобни и неприятни за жените. Джеси твърди,че залите по патоанатомия на болницата "Роял Виктория" са непригодни за жените, особено седалките: "ние седяхме при голям дискомфорт с крака, висящи над земята". Но един любезен професор осъзна, че има проблем, "защото следващата седмица ние открихме, че има заковани метлички, за да могат краката ни да се настанят по-удобно върху тях".

Когато Джеси Бойд завършва медицинска гимназия през 1922 г., тя е втора по успех в класа си. След дипломирането си, тя се заема със следдипломна работа в болница "Роял Виктория", посветена на сърповидно-клетъчната анемия. През 1924-1926 г. тя специализира педиатрия в Харвардския университет и детската болница в Бостън. През 1924 г. лекарката се омъжва за д-р Уолтър Скривър, стажант, завършил медицинското училище към университета Макгил. Синът им Чарлз се ражда 6 години по-късно.

Макар че д-р Скривър проявява интерес към изследователската работа, педиатърката е наясно, че за жените е много трудно да успеят като учени. Вместо това, след като завършва обучението си в Бостън, тя се завръща в Монреал, за да работи в Университетската клиника и започва работа в педиатричното отделение през 1926 г. Тя продължава практиката си в продължение на четиридесет и една години. Педиатърката  проявява специален интерес към изучаването и грижата за недоносените деца. Нейният син си спомня: "Цялата идея да има медицински клон и специалност, насочени към здравето на децата, беше почти новаторска."

Д-р Скривър става доцент по педиатрия в „Университета Макгил”, главен педиатър на болница "Роял Виктория" и лекар в Детската болница в Монреал. През 1952 г. лекарката е председател на канадското педиатрично дружество и е член на Кралския колеж по медицина и хирургия, членува и в Американската академия по педиатрия. Кариерата й процъфтява до 1967 г., а след това се оттегля, за да се грижи за болния си съпруг. Тя се заема с преподавателска дейност в Университета Макгил, където остава до кончината й през 2000 г. Лекарката си отива от този свят на 105-годишна възраст.

По време на кариерата си д-р Скривър е най-често наричана "д-р Джеси". Както синът й припомня на възпоменателните служби за своята майка: "Тя е доктор Джеси, педиатърът, която се докосва до сърцата на толкова много хора. Тя се обаждаше и посещаваше отдалечените квартали на Монреал, беше на разположение по телефона, през нощта, през уикендите - също. Тя оценяваше риска точно и действаше решително. Инструкциите за лечение винаги са написани лично от нея към пациентите, с нейния дързък и запомнящ се почерк. Домакинството ми никога не е процъфтявало от  това, въпреки всичко, майка ми никога не е искала пари от хората, които видимо не разполагат с тях. Когато получи почетната си докторска степен, на приема след събитието имаше две опашки от хора с букети: едната започваше от началника на университета Макгил, а другата - от д-р Джеси, поздарвявана от стотици абсолвенти, техните родители и пациенти."

По статията работи: Виктория Милова