Начало История на медицината Доктор Джон У. Томпсън – психиатърът, наричан Баща на Нюрнбергския кодекс

Доктор Джон У. Томпсън – психиатърът, наричан Баща на Нюрнбергския кодекс

От 1945г.

Доктор Джон У. Томпсън – психиатърът, наричан Баща на Нюрнбергския кодекс - изображение

Доктор Джон У. Томпсън: "трябва да бъде считан за един от светците на своя век в медицината, човек, който може да се изправи срещу ужаса, който другите пренебрегват и посвещава живота си, за да се подобри ситуацията" – твърди Пол Уиндлинг, в творбата си "John W. Thompson: Psychiatrist in the Shadow of the Holocaust" от 2010 г.

Доктор Томпсън е специалист в областта на психиатрията. Медикът пристига в Германия през април 1945 г. като офицер, придружаващ група войници от британско-канадските военновъздушни сили (RAF 84), подготвящи се за окупацията на Германия. Неговата мисия е да проучи детайлно немските радари, технологията на реактивните двигатели, да научи повече за немските научни изследвания. Томпсън трябва да оцени и германските кислородни маски, както и процедурите на "Luftwaffe", които се прилагат за компенсиране на декомпресионната (кесонната) болест. Въпреки всички задачи, мисията на живота на дълбоко религиозния медик се променя, когато той пристига в Германия и става свидетел на ужасите в наскоро освободения концентрационен лагер в Берген-Белсен – затвор с над 53 000 невинни, освободени през април 1945 г.

В седмиците преди освобождаването на лагера германците унищожават водоснабдителната система на съоръжението, създавайки кошмар за хигиенизацията, която допълнително влошава положението на загиващите от глад затворници. Дни преди освобождението, небезизвестната Ане Франк загива в злокобния Берген-Белсен. Поради глад и болести (главно тиф), в седмиците след освобождението живота си губят още над 13 000 затворници (хора, които биха могли да оцелеят при малко по-добри условия и водоснабдяване). В предаване на британската "Broadcasting Corporation", репортерът Р. Димбълби, придружаващ британските войски по време на освобождението на лагера, прави следното описание:

"Тук, над един акър земя лежат мъртви или умиращи хора. Живите са легнали край труповете, а около тях, преминава ужасяващо призрачно шествие на изнемощели, безцелно блуждаещи хора, които са без надежда за живот, нямат сила и воля да се преместят от пътя ви, неспособни са да гледат и зловещата картина около тях. Малкото бебета, родени тук, тези малки измъчени човечета, сякаш също не са способни да понесат бремето… "Този ден"- казва репортерът - "Белсен се превърна в най-ужасното място в живота ми". (Прякото предаване по новините на Р. Димбълби е излъчено по "BBC News" на 15 април 1945 г.)

По описание на Уиндлинг: "Доктор Томпсън първоначално се посвещава на грижите за оцелелите. Той намира, че работата с тези хора носи както личностно унищожение, така и духовна светлина. Белсен преоформя чувствата и възприятията на Томпсън. Срещата му с оцелелите оставя дълбок белег и го променя. Той не губи вярата си в науката, но вижда, че и тя, и медицината изискват друг вид алтернативни морални и философски разсъждения. За да превъзмогне страданията на Холокоста, той се обръща към философията, призоваваща към изграждането на духовна връзка между хората. Преобразен от човешкото страдание, на което медикът става свидетел, той решава да помага и на духовното възраждане на следвоенния свят".

Доктор Томпсън е назначен в Британската разузнавателна група като старши офицер през септември 1945 г. във "FIAT" ("Field Information Agency Technical"), чиято цел е да подсигурява военното, научното и техническото разузнаване. Британските и американските окупационни сили арестуват немски учени и ги призовават да опишат детайлно цялостните изследвания, които са извършвали по време на войната, както и да съдействат за събирането на всички издадени по това време научни публикации и изследователски документи. Целта е да се съберат "плодовете" на очакваните напреднали тайни научни оръжия и технологии. Бързо става очевидно, че основна част от изследванията въвеждат цялостна нова форма на понятието безпрецедентна злоупотреба с хора, която д-р Томпсън в крайна сметка нарича: "медицински военни престъпления".

Лекарят провежда обширни интервюта с колеги и учени от немски университети и болници. Получава богати научни документи, чието съдържание го кара да заключи, че цели девет процента от представителите на немския медицински елит (от който вероятно всеки медик при завършване на образованието си е положил Хипократова клетва) по един или друг начин са участвали в умишленото жертване на хора, избити в медицински експерименти. Той започва кампания за борба с тези катастрофални престъпления, но първо трябва да преодолее категоричната опозиция отстрана на британското външно министерство и служителите на разузнаването в САЩ.

Съдебният процес срещу нацистките лекари в Нюрнберг (1946-1947 г. известен и като Нюрнбергски лекарски процес, на който е съставен и Нюрнбергският кодекс) до голяма степен е резултат от упоритата работа и постоянните усилия на д-р Томпсън и полковник Дейвид Маркъс (американският началник на клона за военни престъпления в американската армия), когото Томпсън убеждава да свидетелства по време на процеса медицински военни престъпления пробен период.

След войната, д-р Томпсън се завръща в психиатрията като асистент в медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк. Той посвещава много време в комуникация с т.нар. "неподлежащи на прекъсване пациенти", изпаднали в състояние на хронични кататония или други "безнадеждни за психиатрията случаи". Лекарят седи на пода с часове с пациентите си, прилагайки терапия с невербална комуникация. Психиатърът смята целия Ню Йорк за огромно убежище за душевноболни, заявявайки: "Bowery” е отвореното отделение, а „Bellevue”- от затворен тип" (Bowery” е улица в Ню Йорк, известна с кръчмите и скитниците си, а "Bellevue Hospital Medical College" е най-старата болница в САЩ, построена през далечната 1736 година).

Доктор Томпсън става запален привърженик на терапевтичния подход на Р. Д. Лайн за третиране на шизофренията, считащ институционалната грижа за тези пациенти като изключително потискаща. Психиатърът Томпсън остава до края на живота си убеден в тезата, че духовната и динамична терапия е необходима на хората с шизофрения. Той няма особено доверие в психофармакологията и така наречените научни подходи в психиатрията.

Неговият биограф проф. Пол Уейнглинг описва, че болката от Берген-Белсен, войната и призракът на Холокоста влошава състоянието на Томпсън. Когато остарява, медикът се чувства изхабен и уморен от живота. През 1965 г., на 59 години, лекарят е запален по гмуркането. Спорт, който практикува активно със своето младо протеже, Едуард Хъбард. По време на такава тренировка Томпсън плува напред толкова бързо, че неговият партньор в любимия спорт, не съумява да го настигне. По-късно медикът е открит мъртъв във водата; не е ясно дали е отнел собствения си живот. 

Гледайки назад към живота на медика, немалко хора смятат, че той трябва да бъде считан като един от светците на века и медицина - човек, който има куража и силата да се изправи срещу ужасите, които много други хора пренебрегват, извръщайки поглед. Медикът прави нещо, много по-голямо – той посвещава живота си на поправянето щетите, които човечеството не бива да допуска да бъдат нанесени никога повече.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник:

Снимки: expertwitnessagainsttorture.com/j-w-thompson-the-origins-of-the-nuremberg-code/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиИсторияНовиниСнимкиНормативни актовеПсихологияНаправления в медицинатаСпециалистиЛайфстайлЗаведенияЛюбопитно