Доктор Емили Бейкън и педиатричната й практика във Филаделфия от 20 век

От 1912г.

Д-р Емили Бейкън е първият педиатричен специалист във Филаделфия. Тя е и първата жена, част от високопоставения персонал в детската болница "Мери Джерсън", Филаделфия. Тя е и първият президент на Филаделфийското педиатрично дружество.

Емили Бейкън е първият медик във Филаделфия, който се занимава изключително с педиатрия – медицинската специалност, посветена на грижата за детското здраве. Тя е причината за утвърждаването на многобройни нововъведения в специалността, постигнати по време на петдесетгодишната й болнична кариера. Сред тези достижения е създаването на клиника за консултирането на проблемни деца. Доктор Бейкън е и много обичан е уважаван преподавател. Тя съумява изключително успешно да съчетае клиничната си практика с преподавателската си кариера в "Женския медицински колеж" в Пенсилвания (и то в продължение на повече от тридесет години).

Родена в Морестън, Ню Джърси през 1891 г., Емили Бейкън започва обучението си в „Уилсън Колидж” в Чембърсбърг, щата Пенсилвания през 1908 г. По време на колежанските си години, бъдещата лекарка е много активна в социалния живот на училището – тя е президент на класа в продължение на три от четирите й години, участва в няколко литературни общества, играе в студентския отбор по хокей. В свои интервюта лекарката си спомня за този период с изключително топло чувство и привързаност. Тя поддържа работни взаимоотношения с „Уилсън” и през по-голямата част от живота си, лекарката е ментор на бивши възпитаници институцията. Бейкън ленува и в Управителния съвет на „Уилсън” в продължение на почти две десетилетия (от началото на 30-те до 50-те години на 20 век).

След като завършва Уилсън през 1912 г., Емили Бейкън се заема с медицинското си образование в "Johns Hopkins University School of Medicine" (приета е през 1916 г.). Тя се завръща във Филаделфия, за да започне специализация по педиатрия в болница "Мери Джерк Дрексел", позиция, която заема до 1928 г. Тя е първата жена, назначена като част от високопоставения персонал в институцията, след като болницата се слива с близката болница „Lankenau Hospital”. Няколко години по-късно, д-р Бейкън е назначена за началник в педиатричното отделение в Ланкау. Тя остава в лечебното заведение до 1952 г., а дори след пенсионирането си като началник на педиатрията, лекарката работи като педиатричен консултант до 1965 г. През същия този период лекарката е част от преподавателите на "Женския медицински колеж" в Пенсилвания (WMCP). Бейкън приема длъжността инструктор по педиатрия в учебното заведение през 1919 г., ставайки пълноправен професор шест години по-късно. През 1953 г. д-р Бейкън е емитент и се оттегля от преподаването на 62-годишна възраст.

Вероятно не само заради изброеното до тук, но и поради много други причини д-р Емили Бейкън е сред обичаните и много уважавани след своите колеги и преподаватели по педиатрия. Тя допринася много за педиатричната практика във Филаделфия, включваща пионерните й усилия по създаването на детската клиника в Ланкау и консултирането й на травматизирани деца. Нейните уважавани умения в тази нелека медицинска специалност я правят и добър оратор, преподавал на разнообразни групи - родители-учители, медицински сестри и църковни служители, с които обсъждат проблемите на детското здраве, храненето, превантивната медицина и въздействието й върху здравето на хиляди деца от Филаделфия. Като педиатър и преподавател, лекарката помага в обучението на цели поколения специалисти в тази област.

По статията работи: Виктория Милова