Доктор Ирене Ферер и кариерата й в САЩ в областта на кардиологията

От 1946г.

Доктор Ирене Ферер е първата жена, която отговаря за специализантите в болница „Белвю” („Bellevue Hospital”), която е част от структурата на Колумбийския университет.

Като млад лекар, д-р Ирене Ферер е първата жена, която ръководи специализациите на младите медици, решили да се обучават в болница „Bellevue Hospital”. Това й дава престижна възможност: да практикува с водещ екип от кардиолози, които са разработват и развиват сърдечната катетъризация. Д-р Ферер има огромна роля в проекта, отличен с Нобелова награда, който също е важна стъпка в развитието на оперативните манипулации с отворено сърце.

Ирене Ферер завършва „Брин Мор” през 1937 г. Тя получава своята магистърска степен в Колумбийския университетски колеж за лекари и хирурзи („Columbia University College of Physicians and Surgeons”) през 1941 г. и приключва стажуването си в „Bellevue Hospital” като част от Колумбийския университет през 1943 г. От 1943-1944 тя става първата жена ръководеща болницата в Белвю, където има възможност да работи с водещ екип от кардиолози, шанс, който тя едва ли би бил даден на жена лекар, ако по това време не е на лице един решаващ фактор - Втората световна война. Доктор Андре Корнант и д-р Дикинсън Ричардс работят заедно от началото на 1930-те години. Те изучават начините за измерване на работата на сърцето. Лекарите питат д-р Ферер дали има желание да им помогне да оцени устройството над, което работят – сърдечен катетър. Заедно, екипът разработва и тества сърдечния катетър, с който Конрад и Ричардс печелят Нобеловата награда през 1956 г.

По-късно д-р Ферер се завръща в Колумбийския университетски колеж на лекарите и хирурзите през 1946 г. Разликата е, че към този момент тя не се обучава, а преподава на студентите. Лекарката остава там до края на кариерата си, когато през 1951 става сътрудник на асистентите по клинична медицина. Тя става професор през 1967.

През този период д-р Ферер дава дежурства в болница "Белвю", "Пресбитерианска болница" и болница "Рузвелт". От 1947 до 1970 г. тя практикува като кардиолог в болница „Френч”. През 1953 г. д-р Ферер е назначена като завеждащ лекар на отделението по "Електрокардиография" в болница "Doctors Hospital". От 1956 до 1986 г. тя е директор на Електрокардиографската лаборатория в „Presbyterian Hopsital”. Тя е почетен консултант в болници „Presbyterian” и „St. Luke's-Roosevelt” От 1986 г. насам лекарката е професор по клиничната медицина в Колумбийския университет.

В края на 50-те години д-р Ферер става личен и професионален наставник на Мариан Дж. Легато, млада студентка, която е принудена да напусне медицинското училище, след като баща й оттегля финансовата си подкрепа заради избора на кариера на дъщеря си. Доктор Ирене Ферер и нейният брат д-р Хосе Ферер (хирург в Колумбийския университетски колеж за лекари и хирурзи) оказват помощ на студентката, за да я накарат да се върне в медицинското училище и да изгради кариерата си. Доктор Ирене Ферер дори посещава декана на Нюйоркския университет, за да го убеди да позволи на Легато да се завърне в училище и лично да плати за обучението й. Д-р Легато става водещ експерт по лечение на сърдечни заболявания сред жените. Д-р Ферер е член на борда на директорите на Нюйоркската сърдечна асоциация и работи в редакционните бордове на медицинските списания „Circulation”, „American Heart Journal” и „Chest”. Била е и главен редактор на „Current Cardiology” през 1977 г., както и на списанието на асоциацията на американските лекарки от 1977 г. до 1981 г.

Д-р М. Ирене Ферер получава от „College of Physicians and Surgeons” награда за отлична служба през 1989 г. и златен медал от „Alumni Association” за забележителни академични постижение в медицината през 1993 г.

По статията работи: Виктория Милова